Краят на декември наближава, а с него и времето на класациите. За политик на годината, за мениджър на годината, за каквото се сетите на годината. Спортът не прави изключение.
След близо месец гласуване на журналистите в Интернет вече са ясни 12 от най-заслужилите спортисти, които ще спорят за №1 на 2011 г. Победителят ще стане ясен след по-малко от седмица - следващия понеделник на церемония в Националния дворец на културата.
Само един поглед към обявения списък обаче е достатъчен, за да стане ясно, че пак ще има сърдити и недоволни. Както и да ни убеди, че от година на година анкетата става все по-безмислена.
Всъщност следващият понеделник едва ли ще има много изненадани. Освен може би от факта, че това е една от малкото класации, в които министър-председателят Бойко Борисов не е номиниран и няма да спори за отличието.
Ако бъдем сериозни обаче от сега е почти сигурно, че наградата пак ще отиде при федерацията по борба. Ще я вземе или Станка Златева, или Елис Гури.
Аргументите в подкрепа на това са убедителни - Станка стана световна шампионка по борба за пети път тази година, освен това взе бронз на европейското първенство, което бе по-рано тази година. Същите медали има и Елис Гури - злато от световното първенство и бронз от европейското.
Ситуацията повтаря тази от миналата година когато Станка Златева стана първа, а Михаил Ганев - втори. Нищо чудно и догодина пак да бъде така. Тогава критерии ще бъде Олимпиадата, но от сега е ясно, че и на това състезание най-големите ни надежди за пробив са свързани с борците. Те вече взеха най-много квоти, а и се представят традиционно убедително.
Веднага след борците вероятно ще бъдат лекоатлетките. Единствената въпросителна е в какъв ред. В класацията, която самия спорт си прави Ваня Стамболова изпревари Ивет Лалова, но е възможно при Спортист на годината нещата да се обърнат. А и това е по-логичното, защото конкуренцията на 100 м, особено на световно първенство, е доста по-голяма. И участието на Ивет във финала си е сериозен подвиг. Да не припомняме и за победата и в Диамантената лига, която е като Шампионската лига във футбола.
От там нататък както и да бъдат подредени спортистите няма да има голямо значение. Цветана Пиронкова изигра силно само един турнир - "Уимбълдън", Силвия Митева блесна на световното първенство, но художествената гимнастика като цяло загуби блясъка си в последните години, Петър Стойчев взе световна титла, но тя е в дисциплина, която не е никак популярна - 25 км в открити води.
Владимир Зографски също е с титла, но и неговият спорт - ски скока си е екзотика, да не говорим, че става дума за злато при юношите. И Кубрат Пулев има титла, при това в професионалния бокс, но тя дори не е световна. Присъствието на културист сред най-добрите 12 пък вече би трябвало да предизвика тревога сред управляващите спорта...
Остават Матей Казийски и Димитър Бербатов. Всъщност самото присъствие на Бербатов си е изненада. Не защото е представител на колективен спорт, а защото през календарната 2011 г. мачовете, които е изиграл се броят на пръсти. Да не споменаваме за головете.
Виж Матей Казийски си е заслужил мястото. Нещо повече, това е една от годините, в които волейболният ас дори би трябвало да спечели наградата. Да, той сам едва ли може да направи нещо на терена, но пък че има изключителни качества е видно за всички.
Тренто със сигурност не би бил този хегемон, който е без Матей. Коко ценен е Казийски се видя в Световната лига, когато контузия не му позволи да играе на пълни обороти за националния отбор. И след като така или иначе е носител на европейска и световна титла през 2011 г. Матей е достоен да бъде конкурент на Станка Златева и Елис Гури. Но той е само изключението, което потвърждава правилото. А то е, че и тази година ако не е борбата класация за спортист на годината спокойно може и да няма. Защото идеята на подобни подреждания е да избереш най-добрия от най-добрите. А всички те са в един спорт.
Амад показа на Рашфорд и Гарначо как се играе с чест и достойнство