Октоподът Патрик

Когато специалистите казват, че кариерата на футболиста продължава 17-20 години не винаги са прави. Едно от изключенията е Патрик Виейра. Бившият футболист на Кан, Милан, Арсенал, Ювентус, Интер и Манчестър Сити обяви вчера, че прекратява кариерата си на 36 години. Той обаче започва още на осем, което означава, че е бил по терените в продължение на 27 години.

През цялото това време той бе ключов играч, независимо от това в кой клуб играеше. Същото важеше и за националния отбор на Франция, от чийто най-успешен период Виейра бе част. Той бе капитан на Арсенал, играч, който запазваше хладнокръвие в решителните моменти. Не случайно му бяха лепнали прякора Октопода.

Виейра е роден в Дакар, дядо му и баба му по майчина линия са от Сенегал, въпреки че фамилията е португалска и има роднини в Кабо Верде. Патрик заминава за Франция когато е едва на осем години и се връща в родината си за първи път през 2003 г. След това започва бизнес в Сенегал и се опитва да бъде там колкото може по-често.

Френското гражданство получава заради дядо си, който е служил във френската армия. Той е и най-големият привърженик на Патрик, когато бъдещата звезда пробива в Кан. Футболистът не познава баща си и дори споделя, че никой от семейството не го е виждал след като той изоставя майка му когато тя е едва на 17 години и вече е родила две деца.

В началото семейството на Виейра живее недалеч от Париж, в беден и опасен район. Но малкият Патрик е напълно погълнат от футбола. Примерът на баща му е достатъчен, за да стои далеч от развлеченията и да се труди упорито. Първият, който му обръща внимание е Луис Фернандес. Той го привиква в първия състав на Кан от дублиращия тим и го пуска на терена когато Виейра е едва на 17 години. Дебютния му мач е срещу Ница, две години по-късно получава и капитанската лента.

Малко след това е забелязан от скаутите на Милан, които бързат да поканят Патрик в клуба преди цената му да се е повишила. Първият опит на бъдещата звезда да заиграе в Италия обаче е неуспешен - той прекарва цяла година на скамейката на "росонерите" в напразно очакване да попадне в стартовия състав.

В този момент в ролята на "добрата фея" влиза Арсен Венгер. Още преди да подпише собствения си договор с Арсенал, французинът убеждава ръководството да му отпусне няколко милиона лири, за да привлече Виейра. И не бърка, защото в следващите девет години "артилеристите" имат един от най-класните полузащитници. Виейра идеално се вписва в английския футбол, взаимодейства отлично с Емануел Пти и не е изненада, че попада в състава на националния отбор за световното първенство, на което Франция е домакин през 1998 г.

В началото Патрик не успява да се справи с конкуренцията на Дешан и Пти. И двамата играят безупречно, успяват да станат и световни шампиони. Наставникът Еме Жаке бързо осъзнава, че Виейра ще играе роля при успехите на Франция за в бъдеще. Точно както Тиери Анри и Давид Трезеге. Още при следващия треньор - Роже Лемер и тримата са в титулярния състав и всеки дава своя принос за спечелената европейска титла.

От 2000 г. Патрик непрекъснато е свързван с различни клубове - от Реал до Ювентус. Той обаче продължава да носи екипа на Арсенал, в чийто състав е ключов играч, ползва се с авторитет и тогава когато Тони Адамс не е на терена носи и капитанската лента.

Виейра никога не обръща внимание на необоснованата критика. Той е убеден, че опорният полузащитник трябва да бъде жесток и ако се налага е длъжен да умее да нарушава правилата.

В кариерата на Виейра има картони с различен цвят. Близките му пък са изненадани от факта, че въпреки грубостта си на полето извън него той остава хладнокръвен и спокоен. Бившият капитан на Арсенал обаче признава, че му се е наложило да поработи над себе си след като преди десетина години получва два поредни червени картона. След като изтърпява наказанието си той записва серия от 28 мача без да бъде изгонен. В цялата си кариера той е гонен 12 пъти, най-вече като футболист на Арсенал.

Всъщност постепенно Патрик става по-внимателен и си позволява да наруши правилата само при крайна необходимост. Виейра постепенно става част от историята на Арсенал, един от важните играчи на тима от епохата на извънземния футбол и спечелените титли.

През 2005 г. обаче "артилеристите" най-после приемат предложението на Ювентус и се разделят с Виейра срещу 20 милиона евро. Спекулациите около този трансфер по това време са толкова големи и омръзнали на привържениците, Венгер и всички наоколо, че Арсенал няма друг вариант освен да се раздели с играча. А и мениджърът е убеден, че е време привлеченият няколко години по-рано Сеск Фабрегас да порасне и да бъде заместникът на легендата.

В Ювентус и Интер сякаш играе друг Виейра - застаряващият. Той бързо напуска Юве след като тимът е изпратен в серия Б в резултат на скандала "Калчополи". За да играе голям футбол избира Интер, но кариерата му не тръгва заради старите контузии и по-младите конкуренти. Интерес към Виейра в този момент проявява Манчестър Сити и от ръководството на Интер без проблем се съгласяват на трансфер.

Но и при "гражданите" Патрик играе рядко. Постепенно на бившия капитан на Арсенал му омръзва на пейката, но няма желание да се мести в друг клуб. Така Виейра стига до решението да прекрати кариерата си. Сега той ще помага на младите футболисти и ще бъде част от ръководния орган в детско-юношеската школа на Сити.

"Тази нова роля е фантастично предизвикателство за мен и съм много благодарен на Манчестър Сити, че ми я предложиха", развълнувано заяви Виейра. "Имам много какво да уча в областта на спортния бизнес. Уверен съм, че мога да помогна на клуба", допълни бившият вече играч.