Амад показа на Рашфорд и Гарначо как се играе с чест и достойнство

Тотнъм - Юнайтед, Челси, Ботев - Лудогорец и още по ТВ

Футбол свят

Те не си заслужиха милионите през годината

Sportcafe 01.10.2015, 09:44

Уейн Рууни - 300 000 лири седмично в Манчестър Юнайтед. Рууни е лидерът и капитан на отбора, но приносът му през тази година клони към нула. Един гол в първенството от месец април, все по-слаби игри през новия сезон... В Англия питат не е ли време да отстъпи мястото си на друг в атака. Но аурата му, авторитетът и опитът засега го държат в позицията да е ключов играч за Юнайтед. Това обаче вероятно е най-слабата му година в екипа на "червените дяволи".

Анхел ди Мария - 170 000 лири седмично в Манчестър Юнайтед, сега около 170 000 евро в ПСЖ. Аржентинецът изведнъж рязко пропадна след януари. Дотогава даде десетина асистенции и вкара четири гола за Юнайтед. Но 2015-а направо го заличи от терена, а постепенно изгуби и титулярното си място. Сега е в ПСЖ, където също не тръгва отлично. Вероятно ще му трябва време, защото прави втори трансфер в различно първенство за 12 месеца. Испания - Англия - Франция... едва ли е лесно.

Радамел Фалкао - 280 000 лири седмично в Манчестър Юнайтед, сега около 180 000 в Челси. И на двете места - близо до нулата. Това не е Тигъра, който мачкаше защитите из Европа с екипите на Порто и Атлетико. Фалкао направи първата си кардинална грешка с трансфера в Монако преди 3 години. От там тръгна надолу, а тежката контузия и сбъркана диагноза на скъсаната връзка в коляното го извадиха за 9 месеца от игра. Днес е неузнаваем.

Марио Балотели - 90 000 лири (плюс 30) на седмица в Ливърпул, сега около 100 000 евро в Милан. Думата "разочарование" е измислена за Марио. В Ливърпул се надяваха да го събудят за големия футбол, но... Трудна работа. С изключение на един-два проблясъка годината му е пълна катастрофа. В Милан сега показа признаци на живот. Да видим дали ще е трайно или просто фойерверк.

Деян Ловрен - 70 000 лири на седмица в Ливърпул. Успокоително донякъде (ако може да има спокойствие с Ловрен в отбрана) за клуба му е, че не е кой знае колко скъпоплатен по съвременните стандарти. Ливърпул изобщо не е по големите заплати, но Ловрен е толкова разочароващ, че едва ли някой с удоволствие му превежда парите в края на седмицата. Хърватинът получи още един сезон доверие, но трудно се вижда как няма да му е последен.

Еманюел Адебайор - 170 000 лири на седмица в Тотнъм. Въздишка... Откъде да започнем. Ако Ливърпул се вайка за 70-те хиляди на Ловрен, какво да кажат Тотнъм и Даниел Леви за този човек? Балотели номер 2. Адебайор понякога е в настроение да играе и вкарва гол. Друг път му е мъка да съблече анцуга и да се появи на терена, стачкува, изчезва из Африка, страда от депресии, излива семейните си драми във facebook... Изключително странна птица. Отказа да си намали заплатата и да иде в Астън Вила. Продължаваше да изтезава Тотнъм допреди 2 седмици, когато клубът най-накрая го освободи. Но ще плаща заплатата му до края на годината!

Анди Керъл - 100 000 лири седмично в Уест Хем. Нападателят, който постоянно е контузен, с наднормено тегло или в недобра форма. Струваше 35 милиона лири на Ливърпул, после 17 на Уест Хем. През 2015-а е изиграл 7 мача в първенството и е вкарал 2 гола. Гледате към календара ли? Да, октомври сме...

Самир Насри - 180 000 лири на седмица в Манчестър Сити. Сити се провали миналия сезон, остана без трофей и рано-рано отпадна в Европа. През този тръгна силно, но пак изпитва затруднения в момента. Насри е най-разочароващият от звездите, като заплатата му изобщо не кореспондира с трите гола и три асистенции за десетте месеца на 2015-а.

Рикардо Монтоливо - 3,5 милиона евро годишно в Милан. 10 мача и 0 гола за капитана на Милан през 2015-а. След контузия, това донякъде е обяснимо. Но Монтоливо напълно изгасна и не е лидерът, който се очаква да бъде. Разбира се, особено в тежки моменти - а Милан определено е в такъв. Тимът завърши във втората половина на таблицата миналия сезон, където е и за момента през този.

Филип Мексес - 1,5 милиона евро годишно в Милан. Бранителят не спира да прави глупости по терена, вместо да дава пример с играта и лидерските си качества. Мексес е разочарование за опитен играч. Милан разчита на него, но през този сезон треньорът Михайлович рядко го слага дори на скамейката.

Гонсало Игуаин - 5,5 милиона евро годишно в Наполи. Тук нещата стават сериозни. Пропусната дузпа от Игуаин лиши Наполи от място в Шампионската лига в решителния мач срещу Лацио в последния кръг. Преди това пак пропуски на аржентинеца (4 изпуснати дузпи за годината) провалиха отбора и в полуфиналите на Лига Европа. За капак Игуаин, най-скъпата звезда в Серия А, издъни и Аржентина на финала на Копа Америка - първо не вкара от 1 метър за победа в редовното време, а после... изпусна дузпа по навик.

Фреди Гуарин - 2,8 милиона евро годишно в Интер. Колумбийският халф трябва да е лидер, но Интер с него миналия сезон бе пълен провал. А трибуните го освиркаха няколко пъти, като дори го предизвикаха да направи неприлични жестове. Типичен пример за това как звезда не може да се вдигне над нивото на отбора и да го поведе, когато целият тим не върви. През новия сезон нещата се пооправиха, Интер върви добре, а Гуарин вкара победен гол в дербито с Милан, поизмил впечатленията от пролетта.

Неманя Видич - 3,2 милиона евро годишно в Интер. Какво стана със сърбина? Кой го подмени след преминаването му от Юнайтед в Интер. Видич се разминаваше с топката и нападателите в първия си сезон в Милано, а през втория - в момента, си е просто резерва и изобщо не влиза в игра. А тифозите чакаха да е лидер след напускането на Санети...

Фернандо Торес - 190 000 евро седмично в Атлетико. Завръщането му бе един от най-романтичните футболни моменти на 2015-а. Герой на клуба, Торес се включи с огромен ентусиазъм и вдигна като импулс публиката и отбора. Вкара и важни голове - срещу Реал за Купата на краля те бяха и решаващи. Но като цяло е разочарование, въпреки че 8 гола в 32 мача не е чак най-лошото постижение на света. По-скоро - заплатата му е твърде голяма и неадекватна на това, което дава днес на отбора. Символ и талисман, така че едва ли някой в Атлетико му завижда за нея.

Снимка: Getty Images

Марко Ройс - 180 000 евро седмично в Борусия Дортмунд. Голям играч, несъмнено. А и доста лоялен, отказал оферти през лятото от Англия и Реал. Но Ройс не допринесе особено през пролетта, когато Дортмунд потъна безславно в посредственост. Наесен отборът играе далеч по-добре, а Марко започна и да вкарва - 6 гола за сезона, 4 от които в Лига Европа. И все пак - с тази заплата и статута на лидер, очаква се повече.

Снимка: getty images

Матс Хумелс - 200 000 евро седмично в Борусия Дортмунд. Думите да Ройс важат в пълна сила за другата голяма звезда на Дортмунд. Напролет, когато клубът имаше нужда от тях и в един момент бе дори застрашен от изпадане, Хумелс бледнееше. Сега е лидер отново, след като тимът тръгна много силно при новия треньор Тухел. За 200 000 евро седмично се очаква повече, Матс!

Когато отборът върви, звездите блестят.

Но ако каруцата затъне, пак те трябва да я вадят от калта...

През 2015-а немалко звезди в европейския футбол не успяха да оправдаят статута си на такива. А и заплатите.

Някои от тях получават милиони, които оформят бюджета за година на цял един по-скромен тим от Примера или Серия А.

Но през тази календарна година не ги оправдаха.

Рууни, Фалкао, Балотели, Адебайор... Има и още доста.

Отборите им страдат, а тях ги няма с наметало на спасители, за да аргументират пред фенове и медии защо са най-скъпоплатените, или поне в челото на тази таблица, в клубовете си.

Ето някои от най-луксозните играчи, които не оправдаха заплатите си през 2015-а.

Поне засега...