Шави: Не мога да живея без топката

Две легенди говорят за футбол. Джейми Карагър, посветил душата и тялото си на Ливърпул в 16 дълги години, отиде в базата на испанския национален тим, за да интервюира символа на успеха му.
Шави Ернандес - сеньор футбол.
Халфът, който е спечелил 35 големи трофея в кариерата си, като нито един не му убягна. На 34 Шави е доайенът в Барса и националния тим, но е далеч от мисълта, че този цикъл на изумителни успеха на двата тима е към края си.
Ето интервюто на легенда с легенда.

- Шави, имате преднина преди реванша с Манчестър Сити от Шампионската лига (2:0). Изненадахте ли се от дефанзивния подход на съперника в първия мач?
- Очаквахме да играят повече с топката, но те иззбраха да са доста прибрани. Отборите на Пелегрини обикновено опитват да те надиграват с владеене на топката и пасове. Игра по крилата и преса още от нападението. Те имат играчи за такъв стил и се изненадах от подхода им.
- Сити видимо са повлияни от Барса в развитието си, назначиха Феран Сориано и Чики Бегиристайн на ключови постове в клуба си, а те идват от Барселона. Отборите им от Академията играят по една и съща схема, следва се стратегия...
- Те имат играчи, които умеят да играят футбол по правилния начин - Яя Туре, Насри, Навас, Негредо... Пелегрини е фантастичен треньор, той обича футболът да се гради от защитата. Например - той привлече Демикелис, когото много критикуват сега. Но той изнася добре топката и дава основата. Те имат добри играчи, да. Но когато излязат срещу Барса, срещат 7-8 футболисти, които почти не губят контрол върху топката.
- Приключва ли вече вашият цикъл на големи успехи?
- Не, не. Абсолютно не! Имаме страхотно поколение. След като Кройф промени историята и философията на Барселона, през последните 5 години тя просто... "бум"! Експлодира в успехи, това е нашата история! И това може да продължи. Оглеждам се и виждам Меси, Фабрегас, Иниеста, Неймар, Алба, Пике... играчи на по 25, 26, 27, 28 години. Страхотно поколение! Периодът с Пеп Гуардиола бе уникален. "Так, так, так...", това беше футболът ни. На моменти невероятно добър. Фантастично време беше, и разбира се, когато сравняваме който и да е период с него, това сравнение е трудно. Спечелихме всичко с Пеп.
- Моуриньо казва, че сегашната Барса е най-слабата в историята.
- Моуриньо има друг стил. Не е стилът на Барса. Той има дефанзивно устроен стил, което аз уважавам. Той не харесва футбола ни, никога не го е харесвал.
- Репутацията ви пострада обаче преди година, когато Байерн ви победи с общ резултат 7:0.
- Няма съмнение в това, а и ние бяхме далеч от добрите си времена. Явихме се на тези мачове уморени, те имаха огромно физическо предимство и го използваха максимално. Разликата в класите не е голяма, нито в съставите. Но имаше огромна бездна във физическо отношение. Защо ли? (Сочи към себе си) Виж ме. Виж Меси, Иниеста, Алба... Те са огромни в сравнение с нас, за да спечелим срещу такива отбори, ние трябва да сме с още едно ниво по-добри.
- Когато Чаби Алонсо и Луис Гарсия дойдоха в Ливърпул през 2004 г. аз ги питах: Защо Шави не е титуляр за Испания, а играят Албелда и Бараха?
- Да, тогава треньорите предпочитаха други играчи. Случва се. Промяната дойде с Луис Арагонес, който пое отбора през 2004 г. Той ме дръпна настрани и ми каза. "Виж какво, ти си по-добър и от този, и от този, и от онзи. Ти си моят човек, ще играеш за мен." Това ми даде огромно самочувствие, повярвах, че съм достатъчно добър...
- Аз съм знаел това преди Арагонес!
- Да, хаха - ти познаваш футбола! Сигурно един ден ще си треньор на Ливърпул! Аз имам твоята книга, Чаби Алонсо ми я даде.
- А моят тъст пази твоята фланелка, даде ми я след един мач Англия - Испания, и то с автограф! Да се върнем на въпросите: Това е невероятен цикъл от успехи на Испания. Само на изключителните играчи ли се дължи?
- Историята се промени с дузпите срещу Италия на Евро 2008. Тогава се случи - "буум"! Испания продължи, всички бяха изненадани, шокирани. Сякаш ни падна огромен и тежък камък от гърбовете. Това бе моментът, в който вече вярвахме, че можем да побеждаваме. Не ни стигаше само да сме на четвъртфинал. Искахме купата! Всички повярвяха в отбора - и феновете, и пресата. Преди това никой не вярваше, независимо от това колко добри играчи имахме. В Испания имаше голям глад и голям натиск за успехи на националния тим след толкова години на провали. Десетилетия наред печелим в мотоциклетизма, баскетбола, във всеки спорт освен футбола. И се случи, трябваше да се случи.
- Трябва ли Англия да следва такъв културен модел, ние също имахме успехи в други спортове, например на Олимпиадата.
- Хей, не мога да давам съвети как Англия да преследва успехи. Кой съм аз да го правя? Английският футбол е уникален, има си свой стил и традиции. Трябва да не им изневерява. Ето - имате страхотни и бързи крила. Трябва просто да държите топката и да я подавате на фланговете, в зони, където те да използват пространствата. Динамика и агресивност - това е английският футбол. Харесва ми.
- Играл си много мачове срещу английски отбори в Шампионската лига. Защо не дойде да играеш във Висшата лига?
- Аз съм Барса, от главата до петите. Знаеш, че никога не съм искал да напусна. Обичам английската игра, уникална е. Стадионите са пълни, шумни, истински. Всичко е истинско, там усещаш какво е футболът. Манчестър, Ливърпул... не си чуваш гласа на стадионите. Там хората имат и по-голямо уважение към играта, отколкото в Испания и Италия. Всичко е като на филм, голяма работа.
- Пуйол се отказва. Ти имаш още 2 години от договора си с Барса. Как виждаш бъдещето?
- Бих искал да бъда треньор. Разбира се, не се виждам извън футбола. Не мога да живея без това. Сърцето ми е в Барса, както твоето - в Ливърпул. Не мисля за бъдещето толкова много. Искам да играя, винаги, винаги! Искам топката в краката ми, това е още от детските години. Това е - топката у мен и да контролирам играта. Така съм учен и никога няма да се променя.