До края на редовния сезон в мъжкото ни волейболно първенство остава малко повече от месец. До края на същия етап в баскетболния шампионат има двойно повече време. Тези 30 или 60 дни до плейофите в двете първенства обаче едва ли ще променят много ситуацията.
И в двата спорта лидерите в класирането - съответно ЦСКА при волейболистите и Лукойл Академик при баскетболистите са начело без да познават вкуса на поражението. Подобно постижение във футбола е твърде трудно постижимо и говори за изключителна класа. В двете първенства у нас обаче то по-скоро подсказва тревожна тенденция. Защото от видяното до тук през сезона и при волейболистите, и при баскетболистите не изглежда да има отбори, които да са в състояние да нарушат хегемонията на двата състава. И ако самите те не си попречат е почти сигурно, че шампионите в двата спорта няма да се сменят.
За 16-те мача, които изигра от старта на сезона до този момент волейболния ЦСКА загуби едва четири гейма - два срещу Пирин (Разлог), един срещу Лукойл Нефтохимик и един във второто вечно дерби срещу Левски волей предишния уикенд. В останалите срещи „червените" бяха убедителни, не успя да им попречи дори факта, че на няколко пъти се наложи да играят в последователни дни заради ангажиментите си в евротурнирите.
За българския клубен волейбол подобна хегемония не е нещо ново. Преди ЦСКА да излезе най-вече от финансовата криза, в продължение на десет години шампион беше вече несъществуващият Левски Сиконко. „Сините" винаги имаха най-добрите играчи, най-много национали, печелеха почти без проблеми у дома. Но никога не успяваха да постигнат нещо в Европа.
След първото неуспешно участие в Шампионската лига преди два сезона, ЦСКА избра точно обратния път - силен състав, който да постига успехи в Европа. Което обаче води и до успехи в България.
„За съжаление нивото е много по-ниско, отколкото очаквах", призна преди дни един от лидерите на ЦСКА Евгени Иванов.
Любопитно е, че освен „червените" непобедени във вътрешното си първенство са още само два отбора във волейболна Европа - европейския и световен клубен шампион Трентино БетКлик и лидера в Черна гора Будванска ривиера.
Българското първенство обаче едва ли може да се мери с италианското. Лошо е, ако започне да го прави с това на Черна гора. С идеята да бъде разширена географията на спорта, да има повече мачове, повече зрители, а от там и повече спонсори от родната федерация направиха компромис и увеличиха участващите в елита отбори на 12. Миналата година те бяха с четири по-малко и въпреки че ЦСКА отново бе фаворит „червените" като че ли имаха повече проблеми у дома.
Само че в подготовката си за това участие на пръстите на едната ръка се броят отборите, които направиха истинска селекция. ЦСКА, Пирин (Разлог), Левски, Лукойл, отчасти Марек...и май толкова. Чужденците, които по принцип би трябвало да вдигат нивото са само петима. Повечето отбори залагат на юноши. Залите пък вместо по-пълни, май стават по-празни. Спонсори също няма, дори самата национална волейболна лига срещна затруднения на старта на шампионата.
Не е по-розова картинката и в баскетбола. Нищо, че там поне пари има. В първенството, в което са осем отбора има 23-ма чужденци. Като се вземе предвид факта, че в два от тимовете - Черно море и Спартак (Плевен) няма легионери в останалите шест има средно поне по трима играчи от чужбина.
Въпреки това през миналата година когато триумфира за седми път с титлата Лукойл Академик имаше доста повече проблеми. „Студентите" паднаха няколко пъти и от Левски, и от Рилски спортист.
Тази година от два мача срещу „сините" Лукойл имат две победи. И продължава да няма загуба.
Въпреки стабилното си финансово състояние Левски този сезон е на приливи и отливи. Нищо че в състава е високият Прийст Лодърдейл, има и още трима американци. При „сините" е още едно от оръжията на Лукойл от годините когато тимът посрещаше в България грандове като Динамо (Москва) и Реал (Мадрид) - Георги Чековски. Обаче и това не носи резултат. В последния кръг Левски дори падна като домакин от Ямбол.
В Рилски спортист - другият тим, който преди години затрудняваше Лукойл, поне като домакин, също не показват добра игра. И то въпреки че в отбора са събрани едни от най-добрите български играчи на ниските постове, а под коша Мийович и Радоевич се извисяват на общо 428 см.
В Европа другите отбори без поражения във вътрешните си първенства са гръцкият Олимпиакос и литовския Жалгирис. За разлика от българския състав обаче и двата тима играят в най-силния клубен турнир в Европа - Евролигата. Лукойл пък така и не успява да се възползва от хегемонията си у нас и се задоволява с участие в третата по сила надпревара - Eurochallange.
Очевидно финансовите възможности не винаги са гаранция за високи резултати. Както и за качествено първенство, и успехи в Европа. Липсата им пък прави ситуацията още по-тежка. Затова може би и в двата спорта би трябвало да се замислят сериозно. В противен случай в следващите години залите ще остават все по празни, а талантите - все по-малко.
