Водената от Ханзи Флик Барселона продължава да вълнува със своя смел до безразсъдство, свръхрисков и вдъхновяващ футбол.
Но стилът на германския треньор и невероятният Ламин Ямал в предни позиции отново се оказаха недостатъчни за нещо голямо в Шампионската лига.
След като миналата година отпаднаха от Интер на полуфиналите по възможно най-драматичния начин, този път каталунците отстъпиха в испанския сблъсък с Атлетико Мадрид на четвъртфиналната фаза.
Поражението с 0:2 на "Камп Ноу" миналата седмица беше тежък и, както се оказа, фатален удар. Но пасивът беше преодолим и всъщност беше наваксан само за 24 минути в реванша.
Имаше защо Флик да е толкова уверен в обрата, имаше защо и Ямал да прояви такава готовност да поеме отговорността в атака.
Тийнейджърът вече е толкова решаващ играч и с толкова спокойствие проявява таланта си на голямата сцена, без да се влияе от важността на двубоя и атмосферата, че с него в състава всичко изглежда възможно.
Този път беше подпомогнат и от изкусния Феран Торес, изригнал с гол и асистенция в гръмотевичния начален период.
И все пак, въпреки всичко, Барса е аут.
След вихреното начало и фамозното темпо на игра, силите на отбора сякаш постепенно попривършиха.
Домакините успяха да върнат един гол чрез Адемола Луукман и после някак задържаха мача под контрол с ключовия принос на някои от най-опитните бойци като Антоан Гризман и Коке.
Сегашният Атлетико на Диего Симеоне вече не е онзи тим, който разчиташе предимно на здрава защита и на някои мръсни номера, с които да изважда от ритъм по-класните съперници.
Сега "дюшекчиите" изобщо не са толкова стабилни в отбрана и далеч по-лесно се пропукват - но напред играят с много повече свобода и въображение, а в основата на тяхната идентичност остава изключителната им способност да оцеляват.
И този път Атлетико Мадрид отново оцеля. Когато беше най-трудно, домакините не се огънаха напълно, макар че стартираха по най-лошия начин.
Още в четвъртата минута Клеман Ленгле допусна една от обичайните си грешки във важни двубои и това доведе до попадението на Ямал.
18-годишният вундеркинд вече се е разписвал 11 пъти в Шампионската лига - повече от всеки друг футболист, който няма навършени 19 години.
Торес направи 2:0, за да оправдае решението на Флик да заложи на него в титулярния състав вместо на Роберт Левандовски.
Атлетико имаше нужда от пауза и тя дойде, когато вратарят Хуан Мусо неволно разби носа на Фермин Лопес и намесата на лекарите даде възможност на домакините да се съвземат.
Брилянтната контраатака, завършена от Луукман за 1:2, оживи "Метрополитано", защото общият резултат отново беше в полза на столичани и внезапно срещата навлезе в съвсем нов етап.
Статистиката на Opta показа, че пред Барселона са се открили 5 големи шанса през първата част, а Ямал се беше разписал при един от тях и беше създал три други.
Барса сътвори немалко и след почивката, но нямаше същата енергия и така и не достигна нивото си от откриващите минути.
Червеният картон за Ерик Гарсия в 80-ата минута направи задачата още по-сложна и отново принуди каталунците да играят с човек по-малко - както и в първия мач, когато изгоненият беше Пау Кубарси.
Във всички турнири през този сезон, червените картони на Барселона са осем, а три от тях дойдоха в дуелите срещу Атлетико. Те често са следствие от рисковата игра в защита, на която Флик толкова държи и която е в основата на цялата му футболна философия.
Но в Шампионската лига рисковете се наказват повече, отколкото навсякъде другаде.
А малцина треньори са по-умели от Чоло Симеоне в дебненето на противника и измъкването на максимума дори от мачове, в които Атлетико предимно страда.
Активът на треньора срещу Барса в турнира е безупречен и "дюшекчиите" на Симеоне отстраниха този противник през 2014 и 2016 г., както и сега.
В миналите два случая това съвпадна с пробив до финала, където Реал Мадрид се оказваше непреодолима пречка.
Сега обаче Реал вече го няма в надпреварата и Атлетико има всички основания да мечтае. А изоставането в първенството означава, че след финала за Купата на краля в събота, Симеоне ще може да съсредоточи всичките усилия на състава си в Шампионската лига.
При Барселона мечтата за първи европейски триумф от 2015-а насам ще трябва да почака.
Но почти сигурно сезонът ще завърши с втора поредна титла на Испания - и с надеждата, че завладяващият млад отбор на Флик има още много неразгърнат потенциал.
