Освен че се нарича сокър, футболът в САЩ се различава от този в Европа и по още няколко неща. Две от тях са таванът на заплатите и т.нар. „правило Бекъм“.
Таван на заплатите в САЩ има във всички големи отборни спортове – NFL, NBA, NHL – и МЛС не остава назад. Правилата на американската лига разпореждат всеки отбор да има разширен състав от 30 футболисти. 20 от тях влизат в т.нар. основен състав (Senior Roster), а останалите 10 грубо може да наречем резерви.
Освен таван на отделните заплати, отборите в МЛС имат и минимална работна заплата, и максимална сума, която клубовете могат да харчат за възнаграждения.
Минималната заплата за 20-те в основния състав е 65 000 долара, а таванът, който всеки клуб може да похарчи за заплати на основния състав през сезон 2017 е 3 845 000 долара. Минималната заплата за „резервите“ възлиза на 53 000, а максималното възнаграждение за всеки отбор в МЛС е фиксирано на 480 625 долара.
И тук идва моментът за изключенията. Или за т.нар. „правило Бекъм“. Според него всеки отбор в МЛС има право на трима футболисти, които да получават заплата над тези 480 625 долара. Надвишаването на тази сума не влиза в бюджета за заплати, а само частта до максималната заплата.
Във вторник от МЛС публикуваха официално възнагражденията на абсолютно всички футболисти в лигата. И тази година най-скъпоплатеният играч е Кака (Орландо Сити) с годишна заплата от 7,17 млн. долара. Зад него са Себастиан Джовинко (Торонто) със 7,12 млн. долара и капитанът на националният отбор на САЩ Майкъл Брадли (Торонто) с 6,5 млн. долара. Топ пет допълват Андреа Пирло (Ню Йорк Сити) с 5,9 млн. долара и Давид Вия (Ню Йорк Сити) с 5,6 млн. долара.
Джовани дос Сантос (ЛА Галакси) е шести с 5,5 млн. долара, а новото попълнение на Чикаго Файър Бастиан Швайнщайгер ще получава по 5,4 млн. долара. Топ 10 допълват Джози Алтидор (Торонто) с 4,9 млн. долара, Клинт Демпси (Сиатъл Саундърс) с 3,9 млн. долара и Диего Валери (Портланд Тимбърс) с 2,6 млн. долара.
Общо 28 футболисти в МЛС ще получават заплати от 1 млн. долара или повече през сезон 2017. 50 пък са тези, които ще прибират минималните за лигата 53 000 долара.
Всички тези милионери имат да благодарят за благосъстоянието си на Дейвид Бекъм, заради когото бе въведено това правило след преминаването му в ЛА Галакси през 2007 година. Тогава Бекъм подписа петгодишен договор с Галакси, според който получаваше 6,5 млн. долара на година, а за общия период на договора прибра близо 250 милиона, благодарение и на различни спонсорски сделки.
10 години по-късно, защо правилото все още функционира и какви са плюсовете и минусите от него?
Защитниците на правилото казват, че по този начин се запазва конкуренцията в лигата и не се позволява на богатите отбори да разполагат с много повече класни футболисти в сравнение с по-бедните. Така всеки отбор има право на три световни звезди, на които може да предложи неограничени заплати, а останалите футболисти трябва да се съгласят с тавана от 480 625 долара.
Немалко обаче се обявяват и срещу него. Разликата в заплащането от минималните 53 000 долара до рекордьора Кака и неговите над 7 милиона е огромна. Всъщност, бразилецът ще получава над 130 пъти над минималната заплата, което е много по-сериозно неравенство спрямо заплащането в NFL, NBA и NHL, където разликите варират от между 20 и 60 пъти.
Истината е, че единствено чрез тези тлъсти договори, които по никакъв начин не могат да се мерят с най-големите заплати в Европа, разбира се, американските отбори могат да привлекат европейски звезди, с помощта на които да популяризират футбола.
Засега тенденцията е неравенството да става все по-голямо, но факт е и че популярността на този спорт в САЩ расте главоломно. Средната посещаемост от над 20 000 души на мач от началото на сезон 2017 го доказва.
