Край! Всичко свърши!
България ще гледа четвърто поредно световно първенство пред телевизорите, след като националите рухнаха пред надъханите арменци - 1:2 в Ереван.
Завършихме с 9 души, точно както и арменците преди година, когато ги победихме с 1:0 в София.
Мачът беше огън, напрежение, екшън и... за съжаление разочарование.
Започнахме предпазливо срещу стадион и отбор, който жадуваше реванш. Първият удар бе за арменците - на Араз Йозбилиз. Първото положение обаче изпуснахме ние. Златен шанс получи Ивелин Попов, но сам срещу вратаря Березовский не успя.
В тези минути сякаш не потърсихме по-решително първия удар, първия гол, трите точки. Надлъгвахме се с арменците. А беше ясно, че само победа ни върши работа. Това може би е едно от разочарованията при анализ на загубената битка.
Изглеждаше, че при това взаимно надлъгване и изчакване, нулево първо полувреме ще остави развръзката за след почивката.
Но секунда невнимание на Николай Бодуров, арменец се откъсна и бранителят ни го свали пред наказателното поле. Червен картон!
Не стига това, ами Йозбилиз завъртя фаула безпогрешно и ни заля с кофа лед - 1:0.
Изоставане, а и с 10 души...
Показахме характер след почивката и се втурнахме напред. Петър Занев изведнъж стана ляво крило и центрираше страхотно, а Емил Гъргоров и два пъти Станислав Манолев изпуснаха чудесни ситуации.
Накрая капитанът Попов взе нещата в свои ръце и изравни с ювелирен шут от пряк свободен удар - 1:1 в 61-вата минута.
И докато се успокоим от радостта, пак глупост. Светослав Дяков, който вече имаше жълт картон, посегна и спря грубичко арменец.
Съдията Феликс Брих от Германия ни остави с 9 играчи, а това вече бе много.
В края ни наказаха след поредна контраатака в огромен числен превес - вкара Юра Мовсисян, който играе редом с Йозбилиз в Спартак (Москва).
Така приключи надеждата ни.
Нямаме шанс дори за бараж, след като максимумът точки, който можем да съберем, е 10, и то с успех над Чехия (заличават се точките срещу последния в групата - ние имаме 6 от Малта). Най-слабият втори до момента вече е с 11...
Не играхме зле в тези квалификации. Обяснимо, не играхме и много добре.
С този материал - толкова. При гръбнак от десетина основни играчи, от които половината не са титуляри в клубовете си, няма как да искаме повече.
Характер и основа обаче вече има. Сега остава и да надградим над тях. След разочарованието идва нов ден, нова надежда.
Лошото е, че догодина по време на световното "честваме" десетилетие без нас на голям форум.
Е, дано пък Евро 2016 е нашето време.