Когато Бишенте Лизаразу се завърна в Байерн през 2005 г. пожела №69. Не, не е това, което си мислите. Освен че е е роден през 1969 г., френският национал е висок 169 см.
Иван Саморано пристигна в Интер през 1996 г. и искаше да носи "деветката", но тя бе заета от Роналдо. Чилийският голмайстор взе №18 и сложи едно плюсче между двете цифри.
Роджерио Сени е един от най-великите вратари в историята с над 100 гола за Сао Пауло. През 2005 г. преди мача с Атлетико Минейро той облече фланелка с №618 - това щеше да е неговият 618-ти мач, с което чупеше клубния рекорд за най-много участия.
Вероятно не сте чували за Хикам Зеруали, но мароканецът е култов герой на Абърдийн, където носеше №0 в края на миналия век.
В Милан Роналдиньо, Шевченко и Фламини носеха последните две цифри от годините, в които са родени - 1980, 1976, 1984.
Никлас Бендтнер е интересен екземпляр. Провъзгласи се за най-добрия футболист в света, купи си имение и титла... Преди 5 години избра №52 в Арсенал. Защо ли? Защото това било късметлийското му число.
След като Феномена избра №99 в Милан в края на кариерата си, в Италия вървяха слухове, че това е заради любим негов сладолед. Но по-вероятно е, че взе този номер, тъй като деветката бе заета.
Балотели е с №45 сега в Ливърпул, както и преди това в Интер, Манчестър С. и Милан. 4 плюс 5 е 9, но Марио твърди, че не това е причината. Просто си харесва 45 от дете.
Бекъм не си и помисляше, че може да свали "седмицата" от гърба на Раул, когато пристигна в Реал Мадрид. Бекс взе №23 заради легендарния баскетболист Майкъл Джордан, който носеше същия номер.
Няма нищо странно в №2, но не и за офанзивен полузащитник. Клинт Демпси искаше №23, когато пристигна във Фулъм, но той вече бе зает.
