Автомобилът е сред най-великите инженерни подвизи, две мнения няма. Едва ли обаче точно това е минало през ума на 15-годишния тийнейджър от Ловешко, който краде колата на баща си и, за съжаление, завършва трагично.
Както и през главата на 17-годишния младеж, сполетян от същата съдба в неделя в Дупница. По древна традиция виновникът започна да се търси в явления извън семейството - в чалгата, западното влияние, източния вятър и какво ли още не.
Всъщност в България човек и кола така са се слели в едно цяло, че да се качиш зад волана се превръща в инстинкт.
"Ами детето!?", възкликват ужасено сънародници при деликатното предложение да не използват автомобила си непрекъснато. И така то, детето, от малко привиква, че, за да напуснеш пределите на дома си, дори и за по-дребна задача, ти трябва колата.
Расте вече поредно поколение, наплашено, че градският транспорт хапе, а ходенето пеш е за онези, които нямат пари за кола.
Това е плод на дълбок национален комплекс, зародил се най-вероятно между 1944 и 1989 г., когато да притежаваш автомобил е било скъпо, трудно и е изисквало чакане. Изведнъж Желязната завеса пада и нахлуват достъпни не-съветски автомобили, та защо да не си купим един, че и два, да има и за жената?
Стигнахме до екзотика, на която всеки западняк би се учудил искрено, например тричленно семейство с непълнолетно дете, което обаче притежава три коли. Да си имат.
Резултатът е видим - по-малки градове, лесни за обхождане пеш, се задъхват от задръствания, и тийнейджърите не намират нищо чак толкова лошо в това да свият колата на татко.
Щом татко, че и мама не ходят никъде без колата, младежът съвсем логично решава, че трябва да следва примера им. Макар и незаконно.
Пък и за колко от нас първата реплика в началото на шофьорските курсове е била "Карал ли си преди?". Изречена обикновено съвсем небрежно, въпреки че зад нея се крие плашещата истина, че децата се учат да шофират от родителите си напълно нелегално. Понеже детето за къде е без кола.
Семейство, което го е страх да пусне детето си в градския транспорт, без тежки опасения показва на същото дете как да подкара автомобила, защото по тяхно мнение той е естествено продължение на човешкото тяло.
Другата лоша новина е, че моделът може да бъде счупен само от тези родители и от никого друг.
Точно те са трябва да заменят едно заучено поведение - да се качиш от входа директно в колата, с друго. Може да започнат с по-дребни стъпки, например да не учат непълнолетни деца да шофират и да не оставят ключовете за колата на видно място.
После би могло да се премине към "мастърклас" по придвижване без автомобил, например с велосипед, скутер или пеша. Да се покаже, че ходенето пеш не е наказание, градският транспорт не е адът на Земята, а велосипедът не е играчка за бедни.
Звучи трудно, но не е невъзможно. Стискам палци!
