Sportcafe публикува текста на журналистката от БНТ Надя Обретенова за реалностите в родния футбол.
*Заглавието е на автора.
Ходили ли сте на мач на аматьорската футболната група?
Ако не, сте загубили. Защото това е страхотно шоу с невероятни изпълнители. Като по-яките участници са по трибуните. Един от мачовете, на който бях, ме остави без дъх...
Агитките на двата отбора се бяха настанили на сектор „А" под козирката, защото място имаше бол. А на празното пространство между двете групи имаше двама-трима като мен случайно попаднали (забравих да ви кажа, че срещата се играеше на националния стадион, а входът беше безплатен).
Та феновете, облечени в опънати по мускулестите им тела тениски, бяха равноправни играчи в срещата. Когато не бяха съгласни със съдията, го привикваха. Той послушно отиваше до страничната линия и свиреше така, както му нареждаха отвън. Мачът и семките си вървяха, докато единият отбор не вкара гол....
Както можете да се досетите феновете на губещия тим не бяха съгласни и поискаха от съдията да го отмени. Другата агитка гледаше под вежди. Футболистите спряха да играят, сякаш те бяха публиката. И докато съдията местеше уплашено погледа си ту към едните, ту към другите фенове... те взеха, че го набиха.
Без да имам претенции на футболен разбирач, ситуацията в целия български футбол много ми прилича на този мач. Футболисти, на които не им пука, съдии, които свирят както им падне, зрители, на които единственото, което им остава е да теглят на всички по един бой.
Изградената къщичка на българския футбол, чието знаме на покрива побихме през 1994 година, сега напълно се срути. Пазим спомена за това четвърто място на Световното като черно-бяла снимка от албума на баба.
И въпреки, че дигиталните копия отдавна са открити, ние не сме направили нито едно, за да можем на линията на времето да сложим още един маркер, та макар и той да е нещо като класиране за Европейско или Световно, например.
Вече толкова сме свикнали със загубите на националния отбор, че минути след като беше изтеглен жребия за Световното в Русия през 2018-та, признахме, че сме аматьорите в групата. И се примирихме.
Примирихме се и с това, че всичките ни клубни отбори отпаднаха от Шампионска лига и Лига Европа. Примирихме се, че два от най-добрите ни тима не играят в Професионалната лига. Примирихме се, че Футболният съюз прави всичко останало, но не и да издърпа футбола от блатото, в който е затънал.
Примирихме се и с често беззъбата спортна журналистика.
На всичкото отгоре, за да гледаш български футбол трябва да си плащаш. Ако кабелната, за която си вързан, не ти предлага спортния пакет, трябва да плащаш за всяка среща поотделно. Всеки път очаквам паролата за достъп като печеливша комбинация от тотото и всеки път след края на мача се чувствам така, сякаш не съм познала нито едно число.
От компанията, която предлага платена спортна телевизия, разбира се, крият информацията за броя на абонатите си. Според едни данни те са над 100 000. Грубите сметки показват приход от половин милион месечно, което е 6 милиона годишно.
Дали бг футболът заслужава да бъде с платен достъп, подобно на класни първенства като английското, испанското и италианското? И дали вече по-интересните срещи няма да са в аматьорските групи, където зрелищата са на терена и трибуните?
Казусът около ЦСКА и картотекирането на футболистите им ще направи заседанията на правната комисия на БФС по-интересна от Биг брадър. Сигурна съм, че ако спортните платени телевизии излъчат на живо заседанието на футболните спецове, вместо няколко пъти отменяната среща на ЦСКА със Струмска слава тази неделя, ще вдигнат рейтинга си в пъти?
За съжаление, интригата в българския футбол е извън терена. И това превръща играта, която мнозина обичат, в сапунен сериал.
Какво е аматьорското ми предложение. Да освободим футбола от нашата финансова зависимост. Да спрем да плащаме, за да гледаме бг футбол. И да престанем да се примиряваме. Защото ако миналата година имахме „Лудогорец", тази нямаме и това. И е ясно, че и занапред ще ни е по-интересно, когато бият съдията.
