Той започва пътя си като състезател на Нант, където изиграва 111 мача. През 1989-а подписва с Марсилия, където два пъти става шампион на страната и печели Шампионската лига. Но Ювентус е отборът, в който Дешан си извоюва статута на легенда. Французинът бе част от отбора на торинци, който на три пъти триумфира в Серия "А" и веднъж в Шампионската лига, а освен това по негово време "старата госпожа" прибави във витрината си още Копа Италия, Суперкупата на Европа и Интертото къп. Треньорският му път също започва добре. Той пое френския национален отбор през 2012-а, а две години по-късно "петлите" достигнаха до четвъртфиналите на световното първенство в Бразилия.
Повечето от времето му като футболист премина в Швейцария, но никота не успя да изиграе повече от 100 мача за един отбор. Отказа се през 1997-а и стана треньор, като първоначално бе играещ наставник на Белинзона. Преди да поеме националния тим, беше треньор на Лацио и спечели Купата на Италия.
Кариерата му на играч продължи четвърт век. Но никога не достигна големи висини, след като е даден под наем от Интер на Реджана. През 2011-а пое Албания след разочароващ сезон в Наполи и успя да класира странта за европейското.
През кариерата си на играч носи екипите само на два отбора - Стяуа и ОФИ Крит. Водеше Румъния и по време на световното през 2004-а и Евро 1996, а после и на Мондиал 1998. Това е третият му период начело на румънците.
Кариерата му на играч изобщо не е запомняща се. Играе в Кристъл Палас, след което се подвизава в долните дивизии. Мениджър е вече 40 години, а първоначално започва в Халмщад. На национално ниво класира Швейцария на осминафиналите на световното през 1994-а. Пое Англия през 2012-а.
Нелеп инцидент слага край на мечтите му за добра кариера като футболист, след като се контузва тежко, опитвайки се да спаси котката на съседите. Той замени Фабио Капело начело на руснаците и остана в ЦСКА Москва, който стана шампион преди няколко дни.
Играе за Локомотив Кошице и става треньор на отбора през 1993-а. По-къно, вече начело на Кошице, вкарва тима в групите на Шампионската лига. Поема Словакия през 2013-а.
Славеше се като сърцат защитник, който игра за Суонси, Кристъл Палас и Фулъм. От 2012-а е начело на Уелс след смъртта на Гари Спийд. Класира отбора за първи голям турнир от 1958 г.
Най-добрите му дни като играч са във Фрайбург, а за известно време се подвизава и в Щутгарт. Вече 10 години е начело на Германия, след като преди това нямаше съществени успехи като треньор. През 2014-а изведе Бундестима до световната титла.
След престой в Колерин, преминава в Нюкасъл през 1987-а, а през 2001-а заминава за Щатите. Става треньор на Северна Ирландия през 2011-а.
Играе за Висла Краков до средата на 80-те, но контузии пречат на кариерата му. Става и треньор на Висла, а през 2013-а му е предложен селекционерския пост в националния отбор.
Играе успешно като бранител за Динамо Киев през 70-те и става три пъти шампион на СССР и печели КНК и Суперкупата на Европа. Пое Украйна през 2012-а.
Много уважаван специалист в родината си, който обаче не прави кариера като играч. Водил е 13 отбора от източна Европа.
Кариерата му преминава през няколко отбора, но е по-известен като треньор. Много успешен бе периодът му във Виктория Пилзен. Назначиха го за национален селекционер през 2014-а.
Играе на много високо ниво. Подписва с Реал през 1968-а и изиграва 445 мача за мадридчани. Отказва се през 1984-а и прави солидна кариера и като треньор. Наставник е на Испания от 2008-а и стана световен и европейски шампион с Ла Фурия.
Играе за Демирспор и Галатасарай като футболист, но е по-известен с постиженията си като наставник. Печели много трофеи с Галатасарай, а във визитката му присъства и името на Милан. Пое Турция през 2013-а.
Направи дълга кариера, която приключи през 2003-а. Беше назначен за национален селекционер през май 2012-а и има 19 победи от 25 срещи.
Играе в родния Лече, след което преминава в Ювентус през 1991-а и остава в клуба до 2004-а. Печели 15 трофея, сред които Скудетото и Шампионската лига. Като треньор извежда Юве до три поредни титли, след което приема да стане селекционер на Италия. След европейското отива в Челси.
Един от малкото в този списък с по-големи успехи като играч, отколкото като треньор. Той е важна част от отбора на Нотингам, воден от Брайън Клъф, който печели две европейски титли и става шампион на Англия. Води малки отбори, за да стигне до Селтик в началото на хилядолетието и става три пъти шампион с "детелините". Поема ирландците през 2013-а.
Кариерата му на футболист е съвсем скромна, а първият си трофей печели с АИК - Купата на Швеция в две поредни години - 1996 и 1997. Става шампион на Дания и Норвегия с Олборг и Розенборг. През 2009-а поема националния тим на Швеция.
През цялата си кариера играе за Грасхопър. Има 428 мача и 59 гола за тима. Беше привлечен за треньор на Австрия през 2011-а. Евро 2016 ще е първото голямо първенство за австрийците от 1998-а насам.
Започва футболния си път като играч на Бохум, след което е привлечен от Дортмунд. Най-големият му успех е Купата на Германия през 1989-а. Първоначално е помощник треньор, а през 2008-а поема Алмати и Казахстан. През 2010-а е уволнен, а Унгария го наема през юли 2015-а.
Играе 14 години, но без особени успехи. Треньорската му кариера започва през 1977-а, а в началото на века близо десетилетие води Швеция. После е начело на Нигерия, а през 2011-а е ангажиран от Исландия. След европейското се отказва.
Напуска Бенфика като юноша и отива в Ещорил, където остава 6 години. След това е играч на Маритимо. Именно в Ещорил започва и треньорската му кариера, а после печели успехи с Порто. През 2010-а е привлечен за селекционер на Гърция, а през 2014-а наследява Пауло Бенто начело на португалците.
