И тази година футболът и политиката си омешаха капите. Уж нямат нищо общо, уж ритането на топка е над другото. Но и сега политиката намери начин да изкара нещо на гърба на футбола.
За пръв път например се случи „Златната топка" да бъде връчена на състезател, който всъщност е много повече политик, отколкото футболист. Става въпрос за Мегън Рапиноу, капитанката на националния отбор на САЩ, спечелил световната титла за жени. Изборът на 34-годишната американка си беше чисто политически. Тя нито беше най-добрата на световното първенство това лято във Франция, нито пък имаше някакви успехи през годината с клубния си отбор Сиатъл Рейн. Какви тогава всъщност са заслугите й?
Заслугите на Мегън Рапиноу са тези, че плюе под път и над път по Доналд Тръмп, че използва футбола да агитира за ЛГБТ, за правата на жените и за какво ли още не. Това не е футбол, това е политика. И за нея „Златна топка" не се полага.
Разбира се, всеки е свободен да говори публично за правата на лесбийките, гейовете и травеститите, както и за политическите си пристрастия. Но футболът със сигурност не е място за това. Само че след като музикалният конкурс „Евровизия" вече беше обърнат във фарс от политиците, защо и футболният му аналог да остава по-назад?
Мъжкият вариант на Мегън Рапиноу през изминалата година се казваше Месут Йозил.
Германският национал с турски корени, който играе за Арсенал, хукна да защитава уйгурските мюсюлмани, задържани по изправителните лагери в Китай. Това доведе до напрежение между държавното управление в Пекин и лондонския футболен клуб. Наложи се на стадион „Емирейтс" да се дистанцират от собствения си играч. Реакцията не закъсня - един мач на Арсенал беше спрян от излъчване в Китай. А самият Йозил се оказа изтрит от компютърната игра Pro Evolution Soccer (PES) 2020 за територията на най-многолюдната страна в света.
Всъщност Месут Йозил се забърка в политически скандал и през 2018 г., когато се срещна с турския президент Реджеп Ердоган в откровен опит да агитира за него сред турското население в Европа. Предстояха избори, и беше много важно за кого ще гласуват живеещите в чужбина. В Германия се надигна голям вой, а Йозил се фръцна и обяви, че напуска немския национален тим заради „расизъм и липса на уважение". За изключително толерантна страна като Германия това звучи идиотски. Но пък от благодарност наскоро Ердоган стана кум на сватбата на Йозил и бившата „Мис Турция" Амине Гюлче.
Авангардното решение на УЕФА да проведе финала за Лига Европа не къде да е, а в Баку, също доведе до политическо напрежение.
За двубоя с Челси отборът на Арсенал трябваше да се лиши от арменския си футболист Хенрик Мхитарян. 30-годишният халф беше наясно, че е нежелана персона там заради конфликта между Азербайджан и Армения. Знае се, че в Баку арменски крак не стъпва. И, напълно основателно, Мхитарян не замина за финала от съображения за собствената си сигурност. А от УЕФА така и не дойде смислен отговор защо провежда финал на елитен европейски турнир точно там.
Впрочем Баку е домакин и на мачове от Евро 2020, където - за късмет на организаторите - националният отбор на Армения няма да играе.
Конфликтът между Азербайджан и Армения най-неочаквано се пренесе и на кроткия стадион „Жозе Бартел" в Люксембург. Там мачът от Лига Европа между Дюделанж и азерския Карабах беше прекъснат за доста време, след като пуснаха дрон, развяващ флага на Нагорни Карабах - територия, за която се водеха кръвопролитни войни.
Косово също зае централно място във футболно-политическата карта на Европа заради конфликта със Сърбия.
В квалификациите за Евро 2020 косоварите трябваше да играят с Черна гора. Но сръбският селекционер на черногорците Любиша Тумбакович и още няколко футболисти от същия произход отказаха да се явят на мача. Причината беше в това, че Сърбия не признава Косово. Заради това цялата бойкотираща група беше изхвърлена от националния тим на Черна гора.
Косоварите пък не пуснаха отбора на Цървена звезда (Белград) да гостува на тяхна територия, въпреки изричното разрешение от ФИФА. „Звездашите" бяха тръгнали да играят за купата с Трепча - отбор от Митровица, който се състезава в първенството на Сърбия.
Преди около месец се получи грозна история и на мача от Лига Европа между Краснодар и Базел.
На територията на Русия не беше допуснат нападателя на гостите Едон Жегрова. 20-годишният футболист е национал на Косово. Кремъл, както и Сърбия, не признава тази държава, която иначе си е напълно законен член на УЕФА. Но видните борци срещу расизма и дискриминацията от европейската футболна централа този път се направиха на ни лук яли, ни лук мирисали.
От кумова срама УЕФА все пак порица над 20 турски футболисти, отправяли военни поздрави по време на мачовете на националния отбор срещу Албания и Франция, както и в евротурнирите. Козируването било в чест на войските, провеждащи операция на територията на Сирия.
През юли футболът докара едни от най-големите размирици във Франция - страна, която и без това си напати от протестите на „жълтите жилетки" и тези срещу пенсионната реформа.
Погромите избухнаха, след като националният тим на Алжир триумфира като победител в турнира за Купата на Африка. Хиляди алжирци, живеещи във Франция, излязоха да безчинстват и трошат по улиците на Париж, Марсилия, Монпелие и други градове. Чупиха витрини, ограбваха магазини, преобръщаха и палеха автомобили. Имаше и загинали. Почти шест десетилетия, след като Де Гол даде независимост на Алжир, произхождащите от тази страна шестваха варварски из столицата с плакати като „Ние сме новите господари на Париж!" Което хвърли властите в дълбок размисъл докъде се е докарала космополитната Франция.
Футболна Испания също се сблъска с политическите страсти. Последното „Ел Класико" между Барса и Реал на „Ноу Камп" няма да се запомни с нулевото равенство, а с провокациите от страна на каталунските сепаратисти. В Мадрид мачът между Райо Валекано и Албасете беше прекратен заради политически скандирания на привържениците на домакините, повечето от които с лява ориентация.
И нека завършим с България. У нас футбол нямаме, но покрай него отдавна се прави политика.
И в този план се прочухме с расисткия скандал на мача с Англия. В него паднахме с шест гола в София (за пръв път в историята), а една тайфа ултраси опита да провали футболната среща с маймунски звуци към тъмнокожите футболисти на гостите.
Случайно или не, полицията остави нарушителите да си тръгнат съвсем безпрепятствено от стадиона. И взе да ги арестува чак на другия ден, когато всички световни медии ревнаха. Работата излезе по-дебела, отколкото се очакваше. А премиерът Бойко Борисов накара Боби Михайлов да си подаде оставката.
Но, да речем, че това не е политика, а гражданската позиция на футболист от Витоша (Бистрица), изречена публично.
