Няколко минути остават до началото на мача. Играчите нервно потропват с бутонките в коридора към изхода за игрището, а трибуните са пълни. В миг светлините изгасват, само в два от ъглите на арената върху светлинните табла се появява по една луна, светеща в светлосин отенък. Останалото е тъмнина. И песен...
„Синя луна, когато ти се появи, аз седях сам - без мечти и без любов в сърцето си", ехти текстът на парчето, което пеят десетките хиляди.
Така започва всеки един вечерен мач на „Ийстлендс", квартала, където е стадионът на Манчестър Сити. Гледката е впечатляваща, а ритуалът се превръща в запазена марка на клуба. Този клуб скоро може да патентова доста запазени марки в елита на европейски футбол.
В неделя синя луна няма да има, или поне не и в мистично-спиритуалното изпълнение, типично за домакинските мачове. Сити гостува там, където го преследват духове - „Олд Трафорд". Манчестър Юнайтед. Сър Алекс Фъргюсън.
Това обаче трябва да е сезонът на синята луна. Сити води в класирането и влиза в дербито като отборът с по-голямо самочувствие. Само веднъж в 7 кръга от Висшата лига отборът не спечели - 2:2 с Фулъм навън. Звездният състав, събран с бездънните трансферни фондове, отпускани от шейх Мансур, сякаш вече е готов за атака на титлата. След три сезона и похарчени над 400 милиона лири, може би е време. Но няма по-подходящ тест за това доколко са готови „небесносините". В дома на Юнайтед, господарят и пазител на титлата от Висшата лига.
Историята на това дерби е пълна с падения и игрички на съдбата. Като всеки голям сблъсък по света. И въпреки че са принудени да живеят в дебелата сянка на успеха на Юнайтед от последните 2 десетилетия, съседите също имат своите гордости. Последната им победа на „Олд Трафорд" дойде през 2008 г. в исторически мач. Точно 50 години и 4 дни след трагедията в Мюнхен с 9 загинали играчи на Юнайтед, Сити спечели с 2:1 като гост. Двубоят мина изцяло като почит на Бебетата на Бъзби, домакините играха с ретро екип от 1968 г., а по трибуните 77 000 еднакви шалчета с червен и бял цвят бяха раздадени на феновете, за да е паметен и специален денят. Сити спечели първо там - на трибуните. Вместо очакваните освирквания и гадни песни за мъртвите, познати от предишни дербита, феновете на гостите спазиха стриктно минутата мълчание и цял мач не си позволиха хули. На терена отборът им, с Мартин Петров в състава, спечели и направи триумфа пълен.
Това вероятно е втората най-сладка победа на „синята луна" в дома на врага. През 1974 г. Сити прати Юнайтед във Втора дивизия с победа с 1:0 на неговия терен. Още по-сладко, голът вкара Денис Лоу (с петичка), който е икона на Юнайтед, но през този сезон бе облякъл екипа на градския враг. Този ужасен момент не попречи на Юнайтед да прибави Лоу към статуята, която гледа към централната трибуна на „Трафорд" и днес. Светата троица - Денис Лоу, Боби Чарлтън и Джордж Бест.
Малки радости в голямото дерби. Останалото е Юнайтед. 12 титли в последните 19 години. Два триумфа в Европа. Смазваща доминация в най-силната лига на света. Манталитет, който никога не допуска Юнайтед да бъде сломен, независимо дали е надигран. Фъргюсън. Купи и отличия. Това е отборът, който Сити трябва да победи в неделя, за да изгрее синя луна по пътя към титлата и старта на очакваната революция на шейховете. Тя все някога ще се разгори. Според фенове и медии на Острова, началото ще е през този сезон. За да станеш велик обаче, трябва да свалиш от трона настоящите крале.
Това е вашият шанс, Сити.
