Футбол - най-разпространеният вирус на миналия и този век. И то такъв, който не се лекува.
Но играта, която зашеметява милиарди, от две десетилетия сериозно мирише на пари.Движение, подвластно на логиката на световните икономики, пазари и цялостно глобално развитие. Водопад от футбол по телевизията, лавина от пари в клубовете и мениджърите. Романтичните времена са минало...
Златната треска за Клондайк е довела до камара от трупове и набързо забогатели фамилии, които и досега са стълбове на американската икономика. В началото на 90-те години във футболен Клондайк започна да се превръща Англия. Там потекоха парите на Скай, с които започна всичко.
През 1986 г. за първи път водещите 10 клуба от елитната тогава Първа дивизия на Острова обсъдиха да се отделят в суперлига. Искаха повече пари от тв права. Спряха плана им с 2-годишен договор за 6,3 милиона лири. Сега това са трохи дори за изпадащите тимове.
През 1988 г. бунтът отново назря и новият тв контракт бе за 44 милиона, с четиригодишна продължителност. След трагедията на "Хилзбъро" стадионите в Англия станаха по-приветливи места, посещаемостта се вдигна рязко, появиха се класни чужденци в клубовете и зрителския глад за футбол стана огромен.
И тръгна Висшата лига.
През 1992 г. Скай спечели наддаването и закупи правата на новата Висша лига - петгодишен договор за 304 милиона лири! В замяна клубовете трябваше да подобрят стадионите си, да предоставят отлични условия като терени, ложи, места за излъчване на мачовете, както и охрана.
Настоящата драма с лицензите у нас се изигра в Англия преди близо 20 години. Разбира се, дори и тогава на Острова стадионите бяха в далеч по-добро състояние от тези у нас сега.
Горе-долу по това време Англия се пребори с хулиганите, отстрани ги от трибуните и футболът стана семейното забавление на нацията. Както и индустрия, която печаташе пари. Всеки следващ договор за тв правата удвояваше сумата за клубовете - 670 милиона лири през 1997 г., 1,024 милиарда през 2001 г. (и то само за 3 сезона), за да се стигне до 2,7 милиарда преди година, в които се включват и вторични права за тв концерни от Европа, Америка и Азия.
Така Блекпул, новакът във Висшата лига за този сезон, получи за класирането си в елита 96 милиона лири! Два пъти повече (че и още 12 милиона отгоре), отколкото всички клубове в Първа дивизия според тв договора от 1988 г.
Англия винаги е показвала пътя към Клондайк във футбола. През януари 1979 г. Ливърпул първи в света сложи спонсорско лого на екипа си. Върху червената фланелка на европейския шампион тогава се появи надпис с бели букви Hitachi.
Неофициално в историята е прието, че Ливърпул е получил 240 000 лири от фирмата. За сравнение сега договорът на Барселона с Катар за лого на екипа ще носи на каталунците по около 30 милиона евро годишно. Но за това - когато му дойде времето.
През 1984 г. пак английски пионер. Тотнъм стана първият футболен клуб, изкарал акции на стоковата борса. Последваха го Манчестър Юнайтед, Астън Вила, Лацио, Реал (Мадрид)...но все през 90-те.
След създаването на Висшата лига парите за трансфери и стойността на клубовете рязко скочи. До появата и най-големите пари, платени за трансфер от английски тим, бяха 1,5 милиона лири, платени от Юнайтед на Уест Бромич за Брайън Робсън (1988 г.) . Сега рекордът е 32,5 милиона, дадени от Манчестър Сити на Реал за Робиньо.
През 1999 г. Манчестър Юнайтед стана първият клуб в света, който оцениха на над 1 милиард лири. Толкова предложи БиСкайБи с началник Рупърт Мърдок, за да купи машината за пари, вече чупеща рекорди по продажби на фланелки и маркетингови печалби по света. Но Комисията по монополите и сливанията на Великобритания блокира сделката като опасна за икономиката.
Това естествено не спря процеса на превръщането на играта в индустрия.
Шампионската лига се появи през 1995 г., трансформирайки романтичния турнир на първенците на Европа в Лига на богатите и популярните. Постепенно тя издигна до върха на финансовата пирамида клубове като Марсилия, Лийдс, Борусия (Дортмунд), Розенборг, които после минаха почти през фалита.
Парите от Шампионската лига идваха лесно и се харчеха бързо, но липсата им при пропуснати участия създаваше дупки в бюджета. Сега мачовете от турнира се гледат от над 100 милиона по света, а победителят всеки сезон прибира по над 50 милиона евро от награден фонд и тв права.
И благодарение на нея трансферите стигнаха небето, а и излетяха в открития космос. Рекордът през 1992 г. бяха невероятните за тогава 10 милиона лири, платени от Милан на Марсилия за Жан Пиер Папен.
Големите пачки вадеха италиански богаташи, които реализираха болезнени амбиции като собственици на клубове. Берлускони в Милан, Морати в Интер, Краньоти в Лацио, Танци в Парма... В един период на 90-те години Италия бе обзета от лудост на трансферния пазар. Тогава се плащаха рекордни и безумни пари за Креспо, Буфон, Виери и т.н. Но в средата на това десетилетие на Апенините настъпи логичният ефект постКлондайк - златото на дъното на реката свърши и в клубовете останаха огромни дефицити, пробити от нереални заплати и харчове.
Сега световният рекорд са 80-те милиона лири, дадени от бездънната каса на Реал за Кристиано Роналдо от Манчестър Юнайтед.
Реал - ето това е отделен етап от развитието на футболния Клондайк.
Галактикос се появиха в главата на Флорентино Перес, строителен предприемач от Мадрид, в началото на новия век. Политиката на Зиданес и Павонес (Зидановци и Павонци, в съвсем директен превод) означаваше едно - Реал ще събира "Златни топки" за милиони, с цел продаване на фланелки и надуване на приходите от тв правата и артикулите, а ще икономисва от купуване на качествени защитници, използвайки свои или евтини играчи на "неатраткивните пазарно" постове.
Така на вратата се редяха Санчес и Касияс (свои), в защита Франсиско Павон, Иван Кампо, Мичел Салгадо..., а напред играчи-мечта!
Първи бе Фиго- 39 милиона лири, после Зидан струваше на Реал 46 милиона, Роналдо дойде за 30, а Бекъм за още 25. Така само за 3 години Перес събра звездите, с които спечели 2 купи на шампионите. И изби парите многократно, продавайки екипи и разкарвайки звездната селекция из Азия за показ.
Сега Реал гради Галактикос 2, но вече печата пари и от тв правата. Заедно с Барса клубът единствен в Испания договаря сам договорите си с притежателите на правата. Цялата лига има един контракт с телевизиите, Реал и Барса - отделни свои. Така двата динозавъра прибират 300 милиона евро (по около 150) от пая, а останалите клубове общо едва достигат тази цифра, която делят на 18...
Явно обаче и това не стига на Барселона, където кризата изяде клуба до дългове за около 400 милиона евро. Огромното перо за заплати и множеството инвестиции в школа и трансфери като умопомрачителната покупка на Ибрахимович, докараха Барса до нуждата да търси свежи пари "кеш".
Те идват от новия спонсорски договор, който за първи път в историята ще окичи синьо-червената фланелка с лого. Инвестиционният фонд на катарското кралско семейство откупи правата за 160 млн. евро, с шестгодишен договор. Досега на гърдите на Шави, Меси и останалите пишеше УНИЦЕФ, но това не бе рекламен контракт. Напротив - Барса си плащаше по 1,5 милиона за добрата кауза и парите отиваха във фондацията. Благотворителност в унисон с политиката на този "повече от клуб".
Е, времената се менят. Машината трябва да произвежда пари, а не да печели симпатии със сантименти.
