Бившият капитан на английския национален отбор Дейвид Бекъм няма да играе в следващите два месеца в Тотнъм. Преговорите продължиха повече от седмица и пропаднаха заради проблеми със застраховката на играча.
„Разговарях с президента на клуба и той ми каза, че има сериозни проблеми със застраховката на Бекъм. Той получи контузия миналата година в Милан и имаше проблем със застраховката", заяви мениджърът на Тотнъм Хари Реднап.
"Дейвид е добре дошъл да тренира с нас през следващия месец. Мисля, че той би искал да го направи и ние също ще се радваме. Но няма да има възможност да играе за нас. Щеше да е хубаво да стане, но след като не може, просто го приемаме и продължаваме напред", завърши Реднап.
Бекъм пък обясни, че приема варианта единствено да подържа форма с тима. „"Важно е да запазя високо нивото на физическото си състояние по време на почивката в Мейджър Сокър Лийг. Благодаря на Тотнъм и Хари Реднап, че ми дават шанс да тренирам с тима през следващия месец. Благодаря и на ЛА Галакси, че ми позволи да тренирам с Тотнъм. Нямам търпение да започнем работа", коментира играчът.
През времето, докато се водеха разговорите мнозина си задава въпроса защо той държи толкова много на този трансфер. Все пак през май Дейвид Бекъм ще навърши 36 години, а Реднап е твърде опитен треньор и вероятно беше наясно, че не може да се очаква кой знае какво от Дейвид, не само заради възрастта му, но и заради дългото време, което той прекара извън Висшата лига, а и заради факта, че щеше остане на „Уайт Харт Лейн" твърде кратко.
Затова логично повечето обясняваха това желание с комерсиални подбуди. Пристигането на Бекъм в тима щеше привлече феновете, които искаха да се насладят на една вероятно последна възможност да видят Дейвид да играе на високо ниво в родината си. Бившият капитан на Англия си остава явление независимо от годините и формата си.
Аргументът, че това беше трансфер движен от икономически интерес не беше лишен от истина. В определени моменти от своята кариера Бекъм сякаш е повече финансов продукт, отколкото футболна звезда каквато всъщност беше и още е. Погледнете само какво се случи с Реал (Мадрид) при неговото пристигане. Испанският гранд почти веднага успя да изпревари бившия отбор на Дейвид - Манчестър Юнайтед и да се превърне в най-големия клуб в света поне по отношение на приходите.
В течение на кариерата си Бекъм се превърна в истински маркетингов феномен. Той никога не е печелил титла за най-добър футболист в света, въпреки че няколко пъти е бил много близо до подобна награда, но пък това не му пречи от дълго време да е най-скъпоплатеният футболист в света.
Разбира се, извън всичко това Дейвид Бекъм е изключителен футболист. Някои от уменията му са ненадминати и до днес, продължава да бъде и най-добрият изпълнител на преки свободни удари. Той ще остане в цялата история на футбола като един от великите играчи, а в Англия винаги ще бъде сред най-добрите.
И няма почти никакво съмнение, че най-добрият му период във футбола бе когато носеше екипа на Манчестър Юнайтед. Тогава Дейвид спечели шест пъти шампионската титла, два пъти ФА Къп, два пъти междуконтиненталната купа и шампионската лига през 1999 след изключителната победа над Байерн (Мюнхен) в Барселона.
В Реал Бекъм бе част от първия проект Галактикос. В последната си година от престоя на "Сантяго Бернабеу" той бе ключова фигура за триумфа въпреки че в ранната фаза от сезона бе пратен на пейката от тогавашния мениджър на тима Фабио Капело.
След края на сезона Капело, който продължава да е известен като един от най-упоритите мениджъри в света, призна, че решението му да се лиши от Бекъм през сезона е било грешно. Нещо повече, тогава италианецът похвали футболиста за неговия професионализъм и отговорността му.
За да бъде успешен играч във и извън полето, Бекъм притежава безкрайна мотивация и характер. И днес той продължава да бъде пример за изключителен професионализъм.
Така че в Тотнъм щяха да имат не само финансова, но и чисто игрова полза. Като футболист от световна класа той е изключително вдъхновяващ пример за останалите играчи. Присъствието му в съблекалнята на „шпорите" макар и само за два месеца щеше даде допълнителна мотивация на съотборниците му в битката им за топ 4. А на него самия щеше помогне да докаже, че все още не е написал последната глава във футболната си биография.
