Историята на Шампионската лига не познава много династии. Иначе велики отбори са дефинирали цели епохи - като Барселона на Пеп Гуардиола или "Галактикос" на Реал Мадрид в началото на века. Но защитата на трофея в поредни години се превърна в изключителна рядкост. Всъщност, откакто форматът на турнира бе променен през 1992 г., само един клуб е запазвал короната си: Реал Мадрид със своя исторически "хеттрик" между 2016-а и 2018-а.
Преди това трябва да се върнем чак до 1990 г., за да открием последователни триумфи - онзи изумителен Милан на Ариго Саки в ерата на КЕШ. А още по-назад? Разбира се, Нотингам Форест (1979, 1980), който затваря десетилетния цикъл, в който шампионите неизменно бранят титлата си (Аякс 1971-1973, Байерн 1974-1976 и Ливърпул 1977-1978). Преди тях Интер дублира успеха си през 1964-та и 1965-а, а в зората на турнира (1956-1960) Реал Мадрид записва гръмка серия от пет поредни купи.
В ерата на КЕШ създаването на династии бе едва ли не обичайно, но в модерната Шампионска лига това е изключително трудно постижимо.
Именно в този контекст Пари Сен Жермен на Луис Енрике е на път най-малкото да се превърне в мерило за настоящата ера в европейския футбол, а потенциално - да изгради собствена династия.
Може би е рано да говорим за историческо наследство, но едно е сигурно - ПСЖ е само на победа от това да влезе в елитния клуб на отборите, защитили европейската си корона.
Гледайки как парижани удържаха Байерн с привидна лекота в Мюнхен в сряда вечер, те със сигурност изглеждаха като най-завършения състав в турнира от времето на всемогъщия Реал на Зинедин Зидан с Кристиано Роналдо и Гарет Бейл. След лудото 5:4 в първия полуфинал миналата седмица, мнозина прогнозираха нов "зрелищен хаос", твърдейки, че ПСЖ "познава само един начин на игра".
Вместо това парижани изнесоха майсторски клас по това как се играе в тежко гостуване в заключителния етап на Шампионската лига: тимът на Луис Енрике удари рано чрез Усман Дембеле, след което напълно задуши вероятно най-добрата атака в Европа в момента, включваща триото Хари Кейн, Луис Диас и Майкъл Олисе.
Байерн, който се бе разписвал във всичките си 51 мача през сезона, бе ограничен до отчаяни далечни удари и стихийни набези, а попадението на Кейн в добавеното време дойде твърде късно, за да промени съдбата на сблъсъка. През останалото време защитата на ПСЖ бе непробиваема.
Макар гостите да се бранеха като едно цяло (понякога с десет души с лице към топката), това не отне от блясъка на зрелището. Беше интензивно, класно и обсебващо. И въпреки някои спорни отсъждания и в двата мача, от които баварците се почувстваха ощетени, остана усещането, че крайният резултат е справедлив.
Както призна самият Венсан Компани, ПСЖ е най-добрият отбор на континента от две години насам, въпреки че си позволява лукса да не се напъва много-много през есента. С напредването на сезона обаче всичко се променя.
"Трябва да признаем силата на съперника - заяви Компани. - Нивото и на двата тима беше изключително високо, но ПСЖ притежава огромно качество. Вероятно те са най-добрият отбор в Европа в последните две години. Играхме срещу тях пет пъти, като постигнахме две победи, две загуби и равенство. Опитахме всичко... Поздравявам ги. Ще се пробваме пак."
В този състав без видими слабости ПСЖ добави два ключови елемента през този сезон: хладнокръвие в големите сблъсъци и изумителна издръжливост. Последното е впечатляващо, предвид факта, че предишната кампания на парижани приключи чак на 13 юли с финала на Световното клубно първенство, а новата започна едва месец по-късно.
И ако теглим чертата - рейдът до финала на 30 май е отражение на растящата зрялост на този отбор.
Миналата година, по пътя към триумфа в Мюнхен, ПСЖ бе покрит от доза късмет и гения на Донарума, за да пречупи три английски отбора във фазата на директните елиминации. Този сезон походът на френския колос бе далеч по-уверен и категоричен - 4:0 срещу Ливърпул и 8:2 срещу Челси в общия резултат от двата мача.
"Невероятно е - коментира Луис Енрике. - Това, което показахме тази вечер и през целия сезон в Шампионската лига, е стандарт от най-висока проба. Да играеш с такъв характер като гост на един от най-силните отбори в света, показва какво представляваме."
Със средна възраст от едва 24 години и само трима играчи над 28 (Фабиан Руис, Лукас Ернандес и големият лидер Маркиньос), този ПСЖ има потенциала да доминира в продължение на години напред във времето.
Парижани вече постигнаха величието. Сега е време да създадат династия.
