Новината, че Виктор Генев е близо до първа повиквателна в националния е значима и показателна. Не защото момчето прави чак толкова изумителни мачове за Славия. Генев игра добре срещу Левски, показва постоянство. И най-важното - има кой да го види.
Лотар Матеус е навсякъде. Дори да го няма, там са ушите и очите му Цанко Цветанов или Мишо Мадански, а понякога (както на Славия - Левски) и двамата. Селекционерът на България гледа дискове, слуша доклади и ходи по мачове. Беше във Виена даже със съпругата си Лиляна, за която скоро някой наш ръководител може да каже, че разбира от футбол не по-малко от ... кучетата на Гриша Ганчев например. Майтап, майтап, ама Матеус наистина следи всичко в родния футбол.
Не се влияе от името Божинов, вижда дереджето на Парма и нападателя - вади го от състава. Ходи до Израел, вечеря с българските играчи там, гледа мачовете им. Обикаля Русия с влак, среща се с хора от Алания и Терек, не се плаши от работа. И му се получава. Звездите ни го гледат с уважение, защото той ги уважава. Доживяхме футболисти (в случая на ЦСКА) да кажат: "Играхме и с двойна мотивация, защото на трибуните беше националния треньор". Това се случи след победата им във Виена.
Да намирате разликите?
Последните ни селекционери всичко си знаеха. За какво им беше да ходят по мачове и вечери с националите по разни точки на Европа, като съставът им беше ясен. Можеше да го напишем и ние, още преди деня на обявяването. Станимир Стоилов не отиде на мач от родното първенство близо 2 години преди уволнението си! Пращаше понякога Цветанов. Ясно му беше всичко на човека. И пишеше "под индиго" повиквателните.
Тук-таме изригваше някой като Макриев или Мицански и медиите зовяха за включване. От шестия опит ставаше. Сега, който играе, той облича анцуга на България за лагера. Или поне който хване окото на Матеус.
Генев може и да не влезе срещу Сърбия. Може и да не се представи добре, "да се гипсира". Случва се. Но момчето ще знае, че някой вижда усилията му и ще ги удвои в мачовете на клуба си. Неговата повиквателна ще даде сили на хора като Влади Гаджев, Спас Делев, Момчил Цветанов, Галин Иванов, Светльо Дяков, Орлин Старокин (имената са произволни, но и общо взето представителна извадка на най-силните в момента българи във водещите тимове). Защото те ще знаят - Матеус гледа и не спи. Ако играят добре, ще ги извикат и ще получат шанс.
Подходът на най-голямото име, появявало се в родния футбол, е на една "планета Матеус" разстояние от българския модел, наложен и утвърден в последното десетилетие. Вместо нашенското "абе я стига, тоя играе в Славия", например, имаме треньор, който ходи из Перник, Виена, Владикавказ и си записва. Не го е срам, нито се големее. Иска да успее и, дай боже, си постила да се случи така. И затова автобусът в Уелс от хотела за тренировката е бил пълен с всички национали и готов за тръгване в 17:22 ч местно време при обявен час 17:30 "най-късно" от Лотар. Респект и желание за доказване пред човека, който дава личен пример и не се бои от работа. Арбайтен, както се казва в родината му. С арбайтен дори и ние, знаещите всичко българи, можем да постигнем успехи.
Ако ли не, поне да опитаме да научим нещо от Матеус.
