Арсенал се провали заради грешка на вратаря. Отново.
Същото важи и за централните защитници. Отново.
И какво ще направи Арсен Венгер по въпроса? Нищо. Отново.
В крайна сметка, може да се окаже,че вече няма какво да кажем за Арсенал, тъй като сме казали всичко. Защото тимът дава надежди, че може да подобри играта си, да се промени и ние се надяваме, че наистина Арсенал ще започне нов етап от развитието си.
Но след това разбираме, че надеждите ни са били напразни.
Направо съчувствам на феновете на Арсенал, който имат толкова силна вяра във Венгер.
Вярата им в него е толкова силна, че вместо да се усъмнят в него, те смятат, че самите те са сгрешили. Защото, Венгер не допуска грешки.
Този път обаче нещата стигнаха твърде далеч. На французина, както знаем, изобщо не му пука за Карлинг Къп. И той ни демонстрира това отново, след като смени Робин ван Перси 20 минути преди края на финала.
Да, Ван Перси игра с контузия в коляното. Но ако за Венгер беше важно Арсенал да спечели първия си трофей от 6 години насам, то той щеше да остави Ван Перси на терена.
Все пак, точно Ван Перси върна Арсенал в мача с невероятния си изравнителен гол в 39 минута на мача. А присъствието му на терена означаваше, че защитниците на Бирмингам постоянно го следяха и това отваряше възможности за атака на колегите му в нападението на Арсенал.
А и тимът на Венгер вече беше започнал мача без талисмана си и капитан на отбора Сеск Фабрегас и Тио Уолкът. Така че отпред имаше нужда от силен нападател. Но явто, Венгер реши, че няма нужда това да е Ван Перси.
8 минути по-късно играта напусна и Андрей Аршавин въпреки факта, че руснакът редовно тормозеше защитата на Бирмингам. На негово място влезе незабележимият Маруан Шамак, който все по-упорито се превръща в разочарование.
Все едно, Венгер, да беше обявил, че се предава. Така че сигурно е останал изненадан като е видял реакцията на отбора му след последния съдийски сигнал. Лично аз не съм виждал толкова обезсърчени играчи от 1999 година насам, когато Манчестър Юнайтед обърка Байерн в последните минути на Шампионската лига.
На Венгер може и да не му пука за Карлинг Къп, но това не важи за футболистите му. Също и за феновете на Арсенал, които трябваше да приемат имплозията, на която стана жертва любимия им отбор.
И тук не става въпрос само за вратаря, защото Войчех Шчесни показа срещу Барселона, че има бъдеще в Арсенал.
Истина е, че вратарят трябваше да бъде изгонен още във втората минута, когато събори Лий Бойър в наказателното поле, а след това дойде неразбирателството в Лоран Кошчиелни, което позволи на Обафеми Мартинс да отбележи победния гол за Бирмингам. Но Шчесни не е виновен.
Според мен, той въобще не трябваше да е на вратата в този мач.
През януари Венгер трябваше да купи нов вратар, особено след като твърде бързо стана ясно, че Мануел Алмуня не е това, от което Арсенал има нужда.
Но и това не е нова тема.
И като стана въпрос, Кошчиелни игра безобразно слабо. Йохан Джуру, който този сезон отбеляза сериозен прогрес, също не игра по-добре. Общо взето, той, Кошчиелни и Шчесни са тези, които пуснаха двата гола на Бирмингам в този мач.
Какво тогава рови Венгер из Първа дивизия във Франция и купува играчи като Кошчелни? Особеното в неговия случай е, че преди да дойде в Арсенал, той имаше само ЕДИН сезон във френския футболен елит.
А Венгер междувременно се метна в другата крайност и купи друг централен защитник, за когото пак никой не беше чувал - Себастиен Скилачи - който е доста по-близо до края на футболната си кариера, отколкото до началото й.
Щеше ли да е грешка да се похарчат повече пари за нормални защитници? Не, това щеше да е твърде лесно за Венгер.
Но, не трябва да пропуснем да отбележим още един факт - Арсен никога не е бил достатъчно добър в откриването на централни защитници. Когато става въпрос за нападатели и полузащитници, Венгер е направо брилянтен, спомнете си Анри, Анелка, Пти и т.н, почти всички голаджии и халфове, играли в Арсенал.
Но централни защитници? Сендерос и Степановс.
Така че какво следва за Арсенал оттук нататък, след като тимът изпусна лесния трофей?
Едва ли ще е изненада, ако последва победа срещу Лейтън Ориент в сряда, после отпадане от Шампионската лига от Барселона и край на надеждите за триумф в турнира за Купата на ФА на "Олд Трафорд".
И да не споменаваме още една-две изненадващи загуби във Висшата лига, които може да гарантират титлата на Манчестър Юнайтед.
Моля те, Господи, нека това не става, защото наистина смятам, че този състав на Арсенал заслужава да спечели нещо.
Същото важи и за феновете на Арсенал, които едва ли могат да чакат още дълго
Миналата седмица бях на мнение, че Арсенал може да използва спечелването на Карлинг Къп като трамплин за по-сериозни постижения този сезон.
Сега обаче тимът отново е на кръстопът, дали пък няма да станем свидетели на поредното доказателство, че този отбор е изграден от симпатични момчета, които рухват при всеки по-сериозен натиск, който им окаже съперникът?
Което не трябва да омаловажава постижението на Бирмингам. Защото този отбор имаше това, което липсваше на Арсенал - вратар и двама централни защитници.
Ако Венгер и сега не разбере къде е проблемът, явно това никога няма да се случи.
