Слънцето почти се бе скрило зад хълма, но все още сноп лъчи се процеждаше и огряваше игрищата и административната сграда на базата на Палермо. Капитанът се втурна към колата си, а от изражението му не се разбираше ясно как се чувства - дали е по-уморен или по-ядосан след тренировката.
Двама от младите в отбора така го бяха вбесили, че в съблекалнята им бе казал по-бързо да се вземат в ръце или островът ще им се види тесен. Беше авторитет и лидер и можеше да си го позволи.
Влезе в автомобила и хвърли телефона си на предната седалка, а в следващия миг той иззвъня:
- Братле, свърши ли? Трябва да те видя.
- Добре, Мауро. Дай де се срещнем до дървото на онзи боклук Фалконе след половин час.
- ОК. Ще те чакам.
***
Капитанът на Палермо Фабрицио Миколи говореше с Мауро Лауричела, син на мафиотския бос от Калса - Антонио, по прякор Блестящия.
"Не исках да го съдя само заради фамилията му. Запознахме се покрай футбола, тъй като преди играеше в долните дивизии. Въпреки славата на неговото семейство, Мауро е добър човек. Изглеждаше ми, че не е получавал достатъчно обич и подкрепа и затова се опитвах да му ги давам аз. Понякога излизахме да пийнем заедно", обясни Миколи.
В Сицилия той натрупа много приятели и живееше като крал. Посещаваше и организираше благотворителни събития, ходеше на риба с полицаи и магистрати, пиеше с мафиоти...
На терена също животът му бе цветя и рози - истински букет от голове и асистенции. Децата по улиците го наричаха "сеньор" и вратата на всеки дом бе отворена за него.
Фабрицио най-после беше докоснал славата, след като в юношеските си години в Милан живееше в църковен пансион и виждаше родителите си само на Коледа.
Беше опитал щастието си и в Лече, но го бяха отхвърлили заради ниския му ръст и наднорменото тегло. Талантът му обаче не бе за подминаване. Най-накрая в Тернана заблестя и го забеляза Ювентус, където прекара няколко сезона, а в средата на миналото десетилетие спаси Фиорентина от изпадане и тифозите на "виолетовите" пееха песни за него. Юве го взе отново през 2005-а, но го даде под наем на Бенфика, където последваха серия от контузии.
Най-после в Палермо нещата му потръгнаха истински добре и няма да е пресилено да кажем, че се превърна в икона за феновете.
През август 2011-а Фабрицио се качи пиян в колата си рано сутринта. След дългите седмици подготовка в Австрия бе грях да не излезе с приятели. Звънна на Мауро и разговорът им продължи дълго. Сред потока от шеги отново се чу нещо за "боклука Фалконе", а записът достигна до журналистите. Телефонът на Лауричела се подслушваше в опит полицията да пипне баща му, а по-късно Блестящия бе арестуван, докато пазаруваше зеленчуци на градския пазар...
***
Следователят Джовани Фалконе обожаваше футбола. Насърчаваше трудните сицилиански момчета да гонят топката, за да нямат време за глупости. Когато го налегнеше много работа, излизаше с лодка в морето. Там никой не го закачаше и разсейваше и с часове мислеше за съдебните дела срещу членовете на Коза Ностра, срещу които активно събираше доказателства.
Благодарение на него зад решетките влязоха 360 човека, а мафиотите казваха: "Фалконе и Марадона си приличата по това, че могат да бъдат спряни само по един начин..." Досещате се за начина, нали?
На 23 май 1992-ра Фалконе е спрян завинаги. На пътя от летището към Палермо избухва бомба, равняваща се на половинтонен тротилов еквивалент. Взривът е толкова силен, че сеизмографите отчитат земетресение в района. Бандитът Джовани Бруска-Свинята залага адската машина, която погубва на място следователя, жена му и трима охранители.
Два месеца по-късно бомба убива и най-верния съратник на Фалконе - съдията Паоло Борселино.
Поръчител на атентатите е Тото Риина, който издъхна в средата на този месец на 87-годишна възраст в затворническата болница в Парма.
На улица "Нотарбартоло" срещу дома, където е живял Фалконе, едно старо дърво се превръща в негов паметник. Дървото не остава без цветя и до днес. Именно там е срещата на Миколи и младия Лауричела, а кой е "боклукът" вече разбрахте.
"Миколи е страшен лицемер. Той участва в благотворителен мач за Фалконе и Борселино и даже им посвети гол. Но босовете на мафията са по-важни за него", възмущава се сестрата на следователя - Мария.
***
На СРС-та срещу Миколи има доста интересни неща. "Не идвай днес на базата, защото е пълно с ченгета", казва футболистът на Франческо Гутадаро, племенник на зловещия бос на Коза Ностра Матео Месина Денаро. В съда Фабрицио се оправдава, че е имал предвид, че достъпът е ограничен, тъй като комплексът се намира в близост до военното летище.
Но това не е всичко. В интернет се появява снимка на Миколи с Джакомо Пампилоней - мафиот, който скоро бе арестуван и вкаран в затвора. "В моя дом гостува Миколи", гласи текстът до нея в социалните мрежи
Сами преценете от фактите дали звездата на Палермо има контакти в подземния свят...
Постепенно стигаме и до конкретно деяние, което предизвиква съда да действа.
Миколи иска от Лауричела да бъде притиснат собственикът на нощен клуб "Paparazzi". Той дължи пари на физиотерапевта на Палермо, който от своя страна е длъжник на футболиста.
Мафията явно добре "посъветва" бизнесмена и скоро парите са върнати.
"Аз не ходя на дискотеки, дори не знам как се танцува. Мауро обаче познава всички в града и затова го помолих да помогне", е версията на Миколи. Прокуратурата, естествено, не му повярва и поиска четири години затвор за изнудване с помощта на мафията.
Фабрицио бе осъден на три години и половина и въпреки че ще обжалва пред апелативен съд, изгледите му да не попадне зад решетките не са големи.
"Аз съм футболист, а не мафиот. Подведе ме детинската ми наивност. Опитах се да бъда приятел на всички и не обръщах внимание на това с кого си имам работа. Искам да се извиня на жителите на Палермо и да вляза в сдружението, създадено от Мария Фалконе. Искам децата ми да бъдат възпитавани в дух на уважение към закона. Мафията ме отвращава", каза през сълзи бившият голмайстор.
А истината е някъде по средата и някои от заслугите му не могат да се отрекат.
В родното си място Сан Донато ди Лече футболистът създаде спортен център, където стотици деца спортуват в идеални условия. С години даряваше за благотворителност и посещаваше болниците в региона, носейки играчки на децата.
Постоянно се опитваше да върши добри дела, но в стремежа си да бъде уважаван и влиятелен явно отиде твърде далеч.
Вече не е суперзвезда, а подсъдим, който очаква присъда.
Крайностите са присъщи на южняците от Сицилия и там е невъзможно да бъдеш добър за всички.
Повечето от хората, които боготворяха Миколи, знаят добре, че той не е мафиот, но вече нямат ни най-малко съмнение, че е приятел на мафията.
