Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Сетиен затъва в дупката, от която Валверде така и не излезе

Началото на Сетиен в Барселона няма как да се счита за успешно след загубата в Ел Класико. Треньорът обаче все още може да обърне нещата, ако остане верен на себе си Снимка: Getty Images
Началото на Сетиен в Барселона няма как да се счита за успешно след загубата в Ел Класико. Треньорът обаче все още може да обърне нещата, ако остане верен на себе си
В първите големи мачове с новия треньор, Барса не се представи добре Снимка: Getty Images
В първите големи мачове с новия треньор, Барса не се представи добре

Когато Кике Сетиен беше назначен в Барселона в средата на януари, феновете се питаха дали неговото твърдо убеждение в стила на игра ще се отрази позитивно на отбора.

Треньорът от Сантандер е открит поклонник на идеите на Йохан Кройф и на футболната философия, основана върху контрола над топката - но не е ли твърде голям пурист, за да успее на "Камп Ноу"?

Първите му 10 мача начело дадоха доста положителни сигнали и изглежда той опровергаваше скептиците. 7 победи, едно равенство и две загуби бяха обещаващ старт откъм резултати, а макар че играта не беше на изключително ниво, Сетиен внесе някои подобрения.

Наставникът успя да стегне тима чисто тактически и започна да проявява известен прагматизъм, след като първоначалните му промени дойдоха малко прекалено. Неговият 11-и мач в Барселона се оказа Ел Класико и в него Сетиен имаше идеалната възможност да докаже, че е правилният избор след уволнението на Ернесто Валверде.

Реал Мадрид точно беше изпаднал в някаква странна криза след два тежки удара от Леванте и Манчестър Сити, а победа на Барса щеше да означава 5 т. преднина в класирането пред "кралете" и предимство в преките двубои. Пътят към титлата щеше да е открит.

Както вече знаем, нищо такова не се случи. Големият проблем за имиджа на Сетиен не е толкова загубата с 0:2, а начинът, по който проведе мача. Това не беше пуристът Сетиен, всъщност той се показа като твърде голям прагматик, точно като предшественика си.

Барселона е уникален клуб, включително и в начина, по който избира своите треньори. От миналите седем, водили каталунците преди Сетиен, само Ернесто Валверде имаше предишен опит в Шампионската лига.

"Блаугранас" предпочитат да избират хора, които са верни на философията на клуба пред такива с някакъв голям опит и успехи на други места. Затова през 2008 г. предпочетоха своя кадър Пеп Гуардиола пред несравнимо по-доказания поне по онова време Жозе Моуриньо. И добре, че постъпиха така.

В Барселона колкото по-голям пурист си, толкова по-бързо печелиш всички на своя страна. Самият състав е подбран и структуриран да играе своя футбол без да се съобразява с противниците.

Независимо от слабостите, които сегашният състав притежава заради грешни селекционни решения, основните единици са на разположение и са способни да играят в единствения стил, който "Камп Ноу" признава като свой.

Какъвто и прагматик да беше Валверде, в него имаше известна тактическа изчистеност и фокус върху притежанието на топката, които го караха да изглежда подходящ. Особено предвид, че преди него Луис Енрике беше започнал твърде много да се отдалечава от общоприетото.

Затова и Валверде изнесе успешна кампания 2017/18 с доста несъвършен състав, съумял да завърши само с една загуба за цял сезон в Ла Лига благодарение на тактическа строгост и организираност.

Разбира се, по-късно прагматичността и страхливият подход на Валверде се оказаха фатални за амбициите му в Барса, затова и Кике трябваше да донесе свеж полъх и да възвърне познатата идентичност на отбора. В дебютния си мач новият треньор постави Сержи Роберто в защитно трио и не се поколеба да пусне в игра 20-годишния Рики Пуиг.

Дребничкият и техничен халф, истинско бижу от "Ла Масия", няма как да не напомня на Шави и Иниеста, затова и феновете отдавна искат да го виждат по-често на терена. От самото начало Сетиен изглеждаше като човек, който ще се осмели да прави именно такива промени.

След първоначалните експерименти обаче, наставникът рязко превключи на задна скорост.

Амбициозното 3-5-2 беше зарязано след загубата от Валенсия и това изглеждаше логично, тъй като в момента Барселона няма играчите, с които такава система да сработи. 4-3-3 се завърна и на първо време беше за добро.

Барса играеше по своя начин, владееше топката и градеше атаките още от вратаря и защитата. Наистина беше записана загуба от Атлетик Билбао, но това беше мач, в който каталунците доминираха и го загубиха заради виртуозен удар с глава в последната минута.

Лошото за Сетиен беше, че се появиха компромисите. Рики Пуиг беше по-малко използван и се върна във втория отбор, за сметка на него отново се появи Иван Ракитич. Ансу Фати също не играеше достатъчно, макар че скоростта му в предни позиции беше силно необходима.

Може би Сетиен просто беше решил да въведе методите си по-плавно, съобразявайки се с навиците, изградени за две години и половина при Валверде?

После обаче дойдоха двубоите с Наполи и Реал Мадрид. И в двата Артуро Видал стартира на дясното крило, като срещу Наполи имаше известен смисъл, за да може чилиецът да пресира прибраните дълбоко в своята половина италианци. Той обаче се измори през втората част, а Сетиен не пое риска да го замени с нападател, за да гони победата. Накрая Видал се изложи и получи излишен червен картон.

За Ел Класико излезе практически същият състав, но този път нямаше абсолютно никакъв смисъл в разполагането на Видал отдясно в много по-отворен двубой. Халфът всяваше повече хаос в собствения си отбор, отколкото в чуждия, на всичкото отгоре Барселона играеше в шаблонно 4-4-2 с Видал и Франки де Йонг по фланговете. Сетиен се проявяваше досущ като Валверде с тактически компромис в преследване на някаква измамна сигурност.

Независимо от създадените през първото полувреме шансове, Барселона не приличаше на себе си. Реал беше по-смисленият отбор на терена, с по-ясна идея, въпреки че отново прояви слабостите си. Кике Сетиен закъсня да реагира и държа Видал чак до 70-ата минута - тогава Реал вече беше натрупал увереност и се възползва от момента неточност в позиционирането на съперника тъкмо след извършената смяна, за да открие резултата чрез Винисиус.

Закъсняла реакция при мач, който очевидно отива на зле: това беше още една от запазените марки на Валверде, неговият прагматизъм му пречеше да бъде проактивен и да поема контрол върху двубоя чрез смените си.

Но само след месец и половина в Барселона, Кике Сетиен тръгна да изпада в същата дупка, от която предшественикът му така и не излезе.

Отборът на Барса не е създаден да играе пресметлив, реактивен футбол. Ироничното е, че това е по-рискованият подход в сравнение с този, който просто разгръща футбола на Барселона в чистия му вид. В Бетис Сетиен показа, че може да е докрай верен на своите разбирания, първите му седмици в Каталуния също доказаха, че има правилните намерения.

Но страхът ли го обзе, или става въпрос за нещо в тренировките, което ние няма как да видим? Съмнява ли се той, че сегашните футболисти на Барселона могат да печелят с предпочитания от него стил?

Със сигурност и публиката, и шефовете искат истинския Сетиен, който не прави компромиси със себе си и с футболната си философия.

За да прогресира, да изпревари Реал и да стигне далеч в Шампионската лига, Барселона се нуждае от пуризъм, не от прагматизъм.



Най-четените