Седмицата трябваше да е различна за Жозе Моуриньо. В неделя той имаше планирано пътуване до Мадагаскар с президента на ФИФА Джани Инфантино, а на следващата сутрин го чакаше прием при президента Андри Ражоелина. Бе дал съгласие да разгледа базата на местната федерация и да говори пред хора от футболната пирамида в страната, преди във вторник да отлети обратно за Лондон.
Но вместо в Мадагаскар, Жозе изкара неделята в Енфийлд, в тренировъчния комплекс на Тотнъм. Гледаше запис и разнищваше с екипа си най-важното от съботния им дебют с 3:2 над Уест Хем.
В понеделник, вместо при президента, е пак с екипа му. Готви мача с Олимпиакос в Шампионската лига.
Моуриньо имаше странна първа седмица в Тотнъм. Той влезе през прага подготвен, че атмосферата ще е напрегната. Всеки играч, който бе заварен от него в първия тим е или трансфер на Маурисио Почетино, или развит от него и превърнат в основен за петте години на аржентинеца в клуба. Нормално - всеки от тях е свързан достатъчно здраво с предшественика на Жозе.
"Странно е - признава Тоби Алдервайрелд. - Винаги опитваш да си лоялен. Ние сме изключително благодарни на Почетино за всичко. Просто е странно, имахме усещането, че сме заедно от векове. Но това е футболът."
В сряда сутринта миналата седмица, Жозе влезе в сградата - казано образно. Той не го прави никога, без да остави незабавно впечатление у хората. Репутацията му крачи пред него - това е ясно. Моу може да бъде авторитарен управник, който да изцежда до необратимост играчите си за 2-3 години заедно. Но може да бъде харизматичен, да се представя в съвсем друга светлина. Стига да иска.
Стартът е с шеги за екипировката му за тренировки, за инициалите на нея и жилетката, която напомня за времето на Тим Шърууд.
След това споменава нещо за семейството си, диалозите с хората от клуба са лесни в първите часове. Това е първото, което им прави впечатление. Второто - колко е концентриран.
Моуриньо излиза с играчите на тренировъчното игрище и казва няколко думи преди първото занимание. Започва с това: "По-добри сте, отколкото изглеждате в момента". Второто: "Аз ще съм ваш баща, приятел, ако трябва ще съм ви и гадже", което разсмива всички. Ледът е разчупен.
Целта е ясна и веднага е подчертана. Топ 4 на Висшата лига. Жозе показва в съблекалнята класирането и още веднъж повтаря - ние сме много по-добри от това нещо тук (Тотнъм преди победата над Уест Хем бе 14-и).
"Каза ни, че сме много добри играчи - разкрива Лукас Моура. - Той е роден победител и очевидно ще ни помогне. Каза, че сме силни, че сме способни да печелим титли. Още този сезон, ако може."
Играчите без охота признават, че напоследък атмосферата в отбора не е особено позитивна и мястото е загубило фактор "щастие". Ентусиазмът на самия Почетино сякаш започва да избледнява в от месеци, а това най-ясно се усеща в момента, в който играчите мечтаят за почивен ден, а не за поредната тренировка.
Първата тренировка е с различна енергия. Жозе носи ново настроение. Носи промяна, а тя се е усещала като наложителна от играчите. Въпреки несъмнената им обич към Почетино.
С Моуриньо се появява нова фигура не само за Тотнъм, но и за английския футбол. Негов асистент ще е Жоао Сакраменто, който е вече познато име за хората в играта. Той може да проведе перфектната тренировка на няколко езика - английски, френски, португалски и испански. Тук използва изцяло английски, но е готов за някоя шега към бразилец или французин в тима, на неговия език. Нуно Сантош води тренировката на вратарите. И двамата идват от Лил, "отвлечени" от Жозе.
Личният подход веднага влиза в сила. "Ти Деле ли си или брат му?", пита свойски новият мениджър английската звезда, придърпвайки го при себе си. Следва смях, шеги, намигане... В събота по обяд, Деле Али изглеждаше нов човек в мача с Уест Хем.
В сряда вечер, след първия си работен ден, Жозе не се прибира у дома. Става твърде късно, докато обсъждат и разглеждат детайли с екипа му.
Решават заедно да останат да нощуват в Hotspur Way - хотелчето до базата, което е скромно, но практично. "И шестзвезден хотел не бих заменил за него, мястото е идеално", шегува се с помощниците си, вечерят заедно и изкарват вечерта заедно. Специалния излиза от дома си в Белгравия, край Лондон, в сряда в 7 ч сутринта, и се прибира в четвъртък вечер след края на деня в базата. Семейството му е готово да изтърпи това, защото седмицата е различна.
Четвъртък - време за първата пресконференция, която е и представяне пред медиите. В 2 ч местно време Жозе влиза в залата с тренировъчен екип. Ден по-рано е бил там с елегантен костюм, докато е записвано видеото за представяне в сайта на Тотнъм.
Тази зала никога не е била така претъпкана. Клубът се принуждава да даде само по един пропуск на медия, защото заявките са твърде много. От целия свят.
"Страхотно тихо е - казва с влизането героят на деня. - Сигурно ме чакат ужасни въпроси, за да е толкова тихо..."
Това е друг Жозе. Спокоен, разсъдлив и без да търси провокацията още от първия ден - както е било винаги преди.
Единственият "удар" в стил "Моуриньо" идва при въпроса как психологически се е отразило на играчите и клуба, че бе загубен финалът в Шампионската лига. "Не знам. Аз никога не съм губил финал", не успява да се сдържи португалецът.
40 минути пресконференция. 20 минути с пресата отделно след това. Интервю за Sky sports. Интервю за BT Sports. Специалния е уморен след това начало на следобеда, но не му личи - той се е върнал там, където иска да бъде. В центърана вниманието.
Говори за "клубните цели и визия". Преди това винаги бяха "моите цели и визия".
В петък Моу раздава задачите за мача с Уест Хем и продължава да усеща все още колебания у играчите какво да очакват. Музиката в съблекалнята е пусната тихо. Нетипично. Те не са сигурни, че той ще я хареса. Веднага идва реплика по темата и всички се смеят.
На "Лондон Стейдиъм" в събота, Жозе е в стихията си. "Студено е, а?!", намига на деца, облечени в екипи на Уест Хем при входа за играчите. Видимо те потреперват от ниската температура. Следват ръкостискания с всички, които среща по пътя си до съблекалнята. Няма значение дали е портиер или охрана.
През цялото време Моуриньо носи специален микрофон, който записва всичко. Това е по договора на Тотнъм с Amazon за предстоящ риалити документален филм от първите му дни в клуба. Но когато влиза при Майкъл Оливър в съдийската стая, го сваля. Ще го носи още две седмици по време на тренировки и мачове, но решават заедно с арбитъра, че не е удачно да се чува разговор с хората, които ръководят мача.
В съблекалнята след мача има купон. Тотнъм бие за първи път навън във Висшата лига от 307 дни (3:2). Моу се усмихва дяволито. Музиката този път вече е надута на макс.
Вторият гол носи голям кеф на мениджъра. Той пада на колене пред скамейката с асистентите си. Не е чак като плъзгането на "Олд Трафорд" с Порто преди 15 години, но... "Беше адски твърдо, затова не се плъзнах", шегува се след мача.
Ситуацията за този гол е тренирана и подготвяна. И се получава.
"Деле е твърде добър, за да не е един от най-добрите в света", подхвърля в интервюто след края. Явно отношенията му с английския талант ще са по-различни.
Влизане на терена с последния сигнал, поздрави за всеки поотделно, потупвания, прегръдки - Моуриньо видимо показа с езика на тялото колко важен е резултатът в първия мач. И тази първа седмица.
"Играчите са важни, не аз", казва.
Никой не вярва на това, Жозе. Това е твоята седмица и твоето завръщане.
