Джейдън Санчо е един от най-големите английски таланти. Младокът има собствен стил както на терена, така и извън него. По време на мачовете блести с футболните си възможности, а преди и след тях пази публичния си имидж много по-добре от други свои сънародници на неговата възраст.
Амбициите му са огромни. Иска да спечели всичко, но знае, че то няма да дойде нито веднага, нито наготово. Затова и прави всичко възможно, за да стане по-добър и по-добър. Което е прекрасна новина за Англия и повече от стряскаща за съперниците на „трите лъва“.
Израснал в крайните квартали на Лондон, първият допир на Санчо с футбола е по улиците на английската столица. Онзи футбол обаче е тотално различен от този, който играе в момента и който ние гледаме по телевизията.
Уличният футбол е футболът на триковете, на въображението, понякога дори на фукането. Футбол в клетка, но това е бил перфектният тип футбол за Санчо.
„Аз изразявах себе си тогава – споделя Джейдън в интервю преди евроквалификацията с България (4:0) на „Уембли“, в която се появи на терена в последните 20 минути. – На никого не му пукаше дали ще изгубя топката, защото всичко беше в името на триковете. Всеки показва уменията си и се опитва да надиграе другия.
Това ми харесваше в играта тогава. Това беше вълнуващото – да можеш да изразяваш себе си пред другите.“
Първият голям тест за Санчо идва, когато е на 11. Той трябва да напусне Лондон, за да се присъедини към академията на Уотфорд, където бе забелязан от Манчестър Сити.
„Поведението ми се промени, когато напуснах Лондон. Беше странно да се преместя в Уотфорд, където не познавах никого. Трудно се адаптирах, но след като го направих, бях доволен, че успях да добия увереност.“
Но не само това. Играта му също се променя.
„Когато играех в клетката, бях егоист. Когато бях в Уотфорд, също. Исках просто да показвам финтовете си.
Развивайки се, започваш да подаваш и да се движиш повече. Играта в клетката е много по-различна в сравнение с тази на терена. Но е хубаво да имаш по малко от двете. Трябва да се научиш да адаптираш играта си от клетката към тази на терена и трябва да скъсаш с някои от навиците си.“
Постепенно, големите клубове започват да забелязват Санчо. Манчестър Сити го взима, когато е на 15, а две години по-късно Борусия Дортмунд плати за него почти осем милиона паунда.
Талантът разказва, че не съжалява за решението си да напусне Манчестър в посока Дортмунд и че Кристиан Пулишич му е помогнал да вземе направи този избор.
„Те се славят с развитието на младите играчи. Повярвах им, когато разговаряхме. Кристиан Пулишич беше там. Беше на 18 и вече беше титуляр. Знаех, че мога да се конкурирам с него за титулярно място.“
Речено-сторено. Санчо пристигна в Дортмунд в края на летния трансферен прозорец през 2017 година. Първият му сезон бе по-тих, но все пак беше все още на 17. Изигра 12 мача в Бундеслигата, в които се разписа веднъж и даде четири асистенции.
Последва бомбастична кампания 2018/19 с 12 гола и 17 асистенции в германския елит, а с двата си през тази се превърна в най-младия футболист, отбелязвал 15 попадения в Бундеслигата.
„Целта ми сега е да ставам още по-добър – казва още Санчо. – Искам да бъда титуляр на Англия. Искам да спечеля Европейското първенство и Световното първенство. Искам и Шампионската лига.
Тимът на Англия в момента има изключителен потенциал. Всички се държим един за друг и играем като истински отбор. Хубаво е, че идват и други млади таланти – като Мейсън Маунт.
В личен план, искам да подобря всичко в играта си – повече финтове и повече голове.“
Ако работи толкова усърдно, колкото и красиво мечтае, не се съмняваме, че ще успее да го постигне. А и досега не е показвал нищо по-малко от това.
