30 минути и десетина метра. Такова бе разстоянието между волейболните и футболните национали на България вчера. В ранния следобяд волейболистите, водени от треньора Силвано Пранди, поеха към Аржентина. Приблизително по същото време у нас се прибраха футболистите, които прекосиха Европа и света за последните си два мача за сезон 2009/2010.
Физически двата отбора бяха на нищожно разстояние. Като резултати, атмосфера, имидж, поведение обаче волейболистите и футболистите продължават да са на светлинни години разстояние.
Футболните ни национали трудно си пробиват път и се класират за участие на финалите на голям форум. За волейболистите това е нещо, което не се поставя под съмнение, очакванията се съсредоточават директно върху възможното класиране сред медалистите.
Футболистите не спират да се оплакват от негативното отношение на медиите към тях и винаги поставят журналистите от другата страна на барикадата, като противник. Волейболистите дори не коментират подобни проблеми, а за бойкот спрямо представителите на четвъртата власт - абсурд. За скандали като този с Благой Георгиев и дума не може да става.
Футболистите, които играят във водещи отбори и първенства, са изключение в националния отбор - Стилиян Петров, Валери Божинов, Мартин Петров, Николай Михайлов и доскоро Димитър Бербатов. При волейболистите изключение са играчите, които не играят в такива.
Атмосферата в и около националния отбор по футбол е напрегната и наситена със скандали. Последният - отпреди няколко дни, когато Иван Стоянов бойкотира състава заради малкото си игрово време. Атмосферата в и около националния отбор по волейбол е ведра, без излишно напрежение и негативизъм. Случаи като този с играча на Алания (Владикавказ) граничат с фантастиката, въпреки че и сред волейболистите има немалко състезатели, които имат повод да се оплачат заради по-малкото възможности за изява.
Публиката, която отива на двубоите на футболните национали, става все по-малко с всяка неуспешна квалификация. Волейболните национали винаги играят пред пълни трибуни. Нищо, че зала „Конгресна" няма как да се сравнява с десетократно по-големия национален стадион „Васил Левски". Феновете обаче нямат вина, че в продължение на 20 години в София не могат да се разберат къде да бъде построена голямата зала, от която волейболистите отдавна имат нужда.
На практика в последните години волейболът придоби особена роля. Националите доказаха, че и България може да бъде сила в колективен спорт, въпреки психологическите особености на българския спортист и сложните междуличностни отношения. И че все още има таланти, въпреки липсата на държавна политика в спорта и трудните условия, в които се развива той.
Всичко това обаче се превърна в тенденция едва след 2005 г. Преди това и волейболните национали не се различаваха много от футболните - добри единици, но успехите като отбор бяха епизодични и по-скоро изключение от правилото.
Показателен е фактът, че преди бронзовия медал от световното първенство през 2006 г. в Япония волейболът няма отличие от форум при мъжете в продължение на 20 години. Нашите пропуснаха олимпийските игри в Сидни и Атина, а в Атланта преди това участваха, след като се класираха в последния възможен момент. Тимът ни се издъни и в квалификациите за европейското първенство през 2005 г. в Белград и Рим.
В отбора не липсваха конфликти, просто защото става дума за България. Не бяха рядкост и издънки като тази с липсващата картотека на току-що прохождащия при мъжете талант Матей Казийски на европейското първенство през 2003 г. в Германия. Или онази с изпуснатия самолет за Хърватска, където отборът трябваше да играе приятелски турнир преди поредната квалификация.
С идването на Мартин Стоев като треньор обаче всичко това секна. Изведнъж онова, което ставаше в съблекалнята, си остана само там. На терена дори онези, за които бе публична тайна, че са в обтегнати отношения - лидерите Владимир Николов и Пламен Константинов, изглеждаха първи приятели.
Стоев на практика осъществи онова, което настоящият президент на Българския футболен съюз Боби Михайлов каза след световното първенство в САЩ: „И 11 като Марадона да имаш в състава, ако не ги направиш отбор - няма полза". Наследниците на легендарния вратар обаче са твърде далеч от подобна идея.
Тайната на успеха на волейбола всъщност е проста. Преди повече от 30 години в този спорт откриха модела, който успешно функционира и досега. Треньорите в школите все още успяват да открият самородни таланти, изграждат от тях добри играчи, големите клубове ги купуват, доизграждат ги, продават ги в чужбина. Натрупаният от състезателите опит е полезен за националния отбор, допринася за успехите и води след себе си повишен интерес от страна на феновете.
Първите български волейболисти излизат в чужбина още през 70-те години. Сега трето-четвърто поколение състезатели играе в чужбина. Дестинациите са ясни - Италия, Русия, Полша, Турция, Гърция, от време на време Франция, Германия. Все страни, които от години диктуват модата в този спорт. Едва в по-късни години състезателите избират екзотични дестинации като Кипър или Иран и Дубай в последните години. За пример през сезон 2008/2009 броят на българските волейболисти, подписали договори с чужди клубове, е 109. Това нарежда страната ни на едно от челните места в Европа по износ на състезатели.
Парите позволяват на клубовете да се издържат и на школите да функционират. За състезателите пък е възможност да се учат, да гледат и да растат в други условия и среда. Те могат да попиват от друга философия за живота. И се връщат завършени професионалисти.
Естествено, волейболът умело се възползва от факта, че на национално ниво не е с толкова силна конкуренция, както футболът. Една от най-добрите държави в най-популярния спорт - Англия, например, прави първите си крачки във волейбола едва сега заради предстоящата олимпиада в Лондон.
Един от малкото проблеми, с които волейболът все още се сблъсква, е липсата на подготвени треньорски кадри. Това е една от причините националният отбор да се води от Силвано Пранди. На практика след напускането на Стоев единственият българин, подходящ за поста, бе Радостин Стойчев.
Бившият треньор на Славия и настоящ на Трентино БетКлик обаче бе пренебрегнат по съвсем друти причини. От федерацията продължават да се надяват, че част от родните специалисти ще се възползват от присъствието на опитния италианец, за да повишат собствената си квалификация.
