След като пребори рака, за Мартина Навратилова не останаха кой знае колко предизвикателства на този свят, но тенис легендата няма намерение да спира дотук. През годините Мартина успя да спечели тенис аудиторията на своя страна - в началото я мразеха, след това всички я заобичаха - дори публиката на централния корт на Уимбълдън, а тя дори не е британка.
Феновете винаги са подкрепяли Крис Евърт, Щефи Граф или Мартина Селеш, когато Мартина играеше срещу тях, но през 2006 - пак на Уимбълдън, публиката я посрещна на крака - като истинската и най-голямата звезда в женския тенис.
"Признавам си, че съм малко объркана", обяснява Мартина. "Любовта на феновете не изненада, не бях сигурна дали наистина ме обичат и ми се възхищават или просто ми ръкопляскат, за да уважат спортното ми дълголетие."
И след като вече няма какво да спечели на корта, Навратилова се насочи към нови предизвикателства - последното от тях е изкачване на връх Килиманджаро. Подготовката й беше дълга и в нея дори влезе изкачване на сградата на Bank of America в Ню Йорк, но моментът на истината дойде - атаката към върха започва утре, 1 декември.
Изкачването на Килиманджаро е трудна задача - обикновено до върха стигат по-малко от половината, които са тръгнали нагоре, а алпинистите трябва да се борят с неприятния ефект от промяната на височината и трудните атмосферни условия.
Но в случая на Мартина, забележителното е нещо друго - през януари, на време на рутинен мамографски преглед, лекарите й откриват рак в лявата гърда.
"Първата ми мисъл беше: "По дяволите, защо точно аз?", разказва Навратилова. "Но
две минути по-късно вече се питах: "Какво трябва да направя? Как да се измъкна от това?" Знаех, че мога да намеря решение.
"Това е моментът, в който започваш да се бориш. Докато се лекувах, нито за момент не съм си мислила, че няма да оздравея. Както, когато играех - докато си на корта нито за секунда не трябва да мислиш, че можеши да загубиш. Ако си го помислиш и вече си загубил.
"Приложих същото отношение и в борбата с рака: "Ще спечеля". Все пак, какъв друг избор имах? Да се оставя болестта да ме победи?"
Навратилова се подлага на операция през март, след това на радиационна терапия през юни, а малко по-късно лекарите й съобщават добрата новина, че се е преборила с болестта.
"Нямаше ремисия, но на практика още през март знаех, че ще успея. Следващото лечение беше като застраховка, че ракът няма да се върне. След това всичко беше наред, ставаше все по-добре. Сега само трябва да си правя профилактични прегледи веднъж в годината."
Ракът си е отишъл, но е оставил следи в живота на Мартина.
"Заради рака се наложи доста да променя списъка с нещата, които искам да свърша", обяснява Мартина. "Знаех, че нямам време и не мога да чакам, не исках да отлагам нищо за момента, когато щях да стана на 60 години. Всеки знае, че времето ни на тази земя е ограничено, но въпреки това, всички мислят, че имат още много време пред себе си.
"Но, когато се сблъскаш с такава болест, вече не си сигурен. Така че ускорих малко темпото, за да съм сигурна, че ще успея с всичко."
Мартина е на 54 години, но по време на подготовката си за щурма към Килиманджаро успява да изненада тренировъчния екип с темпото, което му налага и на няколко пъти колегите й казват, че може би трябва отново да се пробва на Уимбълдън.
"Подготовката беше част от мотивацията ми", допълва Навратилова. "Исках да покажа на другите, че можем да се справим с болестта. Сега се надявам, че ще успея да изкача върха, но знам, че ще е трудно. Но през годините знам едно нещо: единственият провал е ако въобще не си се опитал."
Мартина вече участва и в реалити шоу за знаменитости, което според нея не я е затруднило - може би, за да запълни празнината от липсващия адреналин?
"Не, всъщност, не", отговаря тенисистката. "Но винаги съм харесвала идеята за такива изпитания. Още преди 20 години исках да участвам в нещо такова, но тогава бях твърде заета, състезателната ми програма беше много натоварена.
"Нямам нужда да си вдигам адреналина като гледам хората, които ме аплодират. Знаете ли, кое е най-голямата изненада за мен? Че все още обичам да играя тенис с приятели."
Това наистина е изненада - Мартина вече се забавлява на корта, бие сервиси и волета без да се притеснява дали те ще са точни и дали ще загуби мача.
"Не, винаги играя, за да спечеля", коригира тя. "Кой излиза на корта с идеята, че ще падне? Винаги се боря, просто сега е по-приятно."
На Килиманджаро няма да е по-приятно, но усилията си струват - Мартина ще се опита да го изкачи, тъй като участието й е с благотворителна цел - тя събира пари за една от фондациите на академията Laureus - Sport for Good.
