Родом от Трес кроатес – градът на трите сърца, той е бразилец, притежаващ всичко нужно, за да бъде перфектният нападател. Шутира с двата крака, играе безупречно във въздуха, като дори един мач отбелязва цели 5 попадения с глава. Обещаващ, талантлив и много по-специален и различен от всички останали. Гений!
Но футболът не е бил това, което е сега – не е имало юридически договори и често играчите са изстисквани като гъба за мизерни пари, а когато вече са ненужни, биват изхвърляни като непотребен боклук.
Така от звезда на Атлетико (Минейро), той става бедняк, който едвам издържа семейството си. Една тежка контузия слага край на всичко, а от клуба забравят човека, който допреди ден са величааели.
Това е тъжната история на Дондиньо. Една футболна поука, която му показва колко неблагодарни понякога са хората.
Събитие, което синът на Дондиньо никога няма да забрави. И няма да прости. Но и събитие, което ще го накара без капчица страх в сърцето да се пусне на футболната въртележка, пък каквото Господ му отреди!
А Господ решава, че за разлика от съдбата на баща му, животът на този младеж ще бъде обсипан от цветя и фанфари. Че Едсон Арантес до Насименто – Пеле, синът на Дондиньо, ще се превърне в Краля на футбола! Човек, който ще е жива легенда. Личност, обичана от цяла Бразилия. Име, което ще бъде споменавано със страхопочитание.
Веднъж президентът на Бразилия извадил вълшебното огледалце и го попитал:
Кажи ми сега, кой е най-известният и най-знаменитият в цялата страна?
А огледалото отвърнало:
Как кой? Разбира се, че Пеле! И само Пеле!
Анекдот, който описва популярността и значимостта на този футболист за цялата нация. Пеле успява не само да радва феновете, но и да ги образова! Защото след излизането на автобиографичната му книга, хиляди неграмотни бразилци се научават да четат, за което Пеле получава медал от Министерството на образованието. Толкова е голямо неговото влияние!
Докоснат от Бога! Това вероятно е изречението, което го определя най-добре. На 16 години вкарва първия си международен гол в мача Бразилия – Аржентина за купа „Роча“, завършил 1:2, когато влиза като резерва.
Едва 17-годишен става световен шампион на Мондиала в Швеция 58‘, четири години по-късно отново е на върха на света – на Първенството в Чили 62‘ Пеле се контузва още във втория мач и не играе по-натам в турнира, но през 2007 година комисия на ФИФА отсъжда, че той трябва да получи златния си медал, нещо, което не се случва през 1962 г. Когато е 29-годишен, златната богиня е отново в ръцете му, този път на Световното в Мексико 70‘. Три пъти световен шампион, единствен с подобно постижение в историята.
Пеле е футболно изключение, изразяващо художествените стойности на играта. Дори най-елементарното пресмятане би показало, че е невъзможно да е толкова добър. Нито е най-силният, нито най-бързият. Висок е едва 173 см., а има над 100 отбелязани гола с глава! Доказателство, че футболът не е уравнение и понякога съвсем не е логичен, особено когато има намесена някаква висша сила, напълно неразбираема за нас, обикновените хора.
Но понякога пък числата казват повече от думите – 92 хеттрика в кариерата! Пеле има още 31 мача, в които е отбелязал по 4 гола, 5 мача, в които е вкарал 6 гола и един, в който се е разписал 8 пъти. Общо 1283 гола в 1363 мача. Бразилецът няма сезон, в който да е вкарвал по-малко от 40 гола.
Юбилейният си гол номер 1000 отбелязва на 19 ноември 1969 година срещу Васко да Гама на стадион „Маракана“. След попадението Пеле е наобиколен от журналисти и фотографи, очакващи да видят как Кралят се радва, чакащи първите му думи след грандиозния успех. Със сълзи на очите, Пеле приканва народа да помогне на бедните му събратя. Часове по-късно изобщо не го интересуват постиженията му на терена, а оглавява акция на улицата за събиране на средства.
И именно държанието му извън терена го превръща в крал и в лидер на цяла една нация. А както самият той се определя – „Единственият крал, издигнат от народа“. И той е такъв, защото е допринесъл за Бразилия много повече от социална гледна точка, отколкото от футболна, затова е най-великият. За бразилските футболисти също се е погрижил, защото знаейки тежко стеклите се обстоятелства за баща му, Пеле прави всичко възможно играчите в страната да бъдат обезпечавани по някакъв начин и бъдещето им да бъде гарантирано.
Да, никога не играе в европейски гранд. Но това е, защото през 1962 г. официално е обявен за национално богатство и съответно изнасянето му зад граница е строго забранено. В крайна сметка, когато е към края на кариерата си, заминава за САЩ, където се състезава за отбора на Ню Йорк Космос.
Още с пристигането си, популяризира играта и увеличава почти двойно посещаемостта на мачовете, а на домакинът на Космос му се налага на всеки мач да носи по 20 фланелки на Пеле, защото всеки от противниковия отбор иска да си размени екипа с бразилеца.
Признат от всеки и всички. Това е Пеле. Обявен е от МОК за най-великият спортист на ХХ век без дори да е участвал на Олимпиада.
Крал на кралете. Футболно божество. Човек, за когото без притеснение може да се пише хиперболизирано.
Защото постиженията му на и извън терена са значителни за цяла една държава.
