В събота Маурисио Почетино ще осъществи мечтата на редица треньори – да изведат отбора си във финал на Шампионската лига.
Аржентинският специалист направи чудеса от храброст в Тотнъм и въпреки липсата на трансфери, успя да класира „шпорите“ на най-високата сцена в европейския клубен футбол.
Почетино се е учил от някои от най-големите във футбола. Негов откривател е Марсело Биелса, както сме писали вече неколкократно, но знаехте ли, че Поч е бил съквартирант с великия Диего Марадона?
Докато е играч на Нюелс Олд Бойс, точно след раздялата с Лудия Биелса, който решава да поеме националния отбор на Мексико, в тима пристига не кой да е, а божеството Марадона.
Дон Диего се опитва да се възстанови от скандалите и изхвърлянето му от футбола заради употреба на кокаин. Около 40 000 фенове се събират да видят идола си на първата му тренировка, но след това Марадона рядко се появява в игра, страда от контузии и изиграва едва пет мача за Нюелс.
„Беше невероятно, защото неговата снимка винаги е стояла над леглото ми. Изведнъж, бях с него в един отбор. Беше невероятно – споделя Почетино, като разказва и за това какво е да делиш една стая с идола си. - Спомням си първата вечер. Загасих лампите, лежах в леглото и се опитвах да заспя. Но не можех. Не можех да повярвам. Мислех си, че сънувам. Беше нереално.“
Въпреки малкия си принос към тима, Марадона остава и за предсезонната подготовка през 1994 година, когато Нюелс се готви в плажния комплекс Мар дел Плата.
И, както си спомня Почетино, никога не знаеш какво да очакваш от великия Диего. „Готвехме се в Мар дел Плата и отново бяхме в една стая. Той обичаше баскетбол и отиде да гледа финала. На сутринта, когато се събудих, леглото му още бе празно.
Закусихме, след това отидохме да тренираме и се върнахме за обяд. Все още никой не знаеше къде е Диего. Докато обядвахме, гледахме новините и го видяхме да стреля по журналисти в Буенос Айрес, на 400 километра от нас!“
Явно, след баскетболния финал, Марадона е решил да измине разстоянието и да се върне в родния си град Морено, в покрайнините на Буенос Айрес.
Медиите обаче го надушват и обграждат къщата му, а в отговор Диего започва да стреля по тях с въздушна пушка, ранявайки шестима репортери. През 2002 година Марадона бе осъден на две години условно, като му бе наредено от съда и да плати обезщетение на ранените журналисти.
Въпреки това и всичко, заобикалящо легендата на аржентинския футбол, Марадона си остава идол за Почетино: „Обичам футбола, винаги ми е бил страст. А идолът ми винаги е бил Диего Армандо Марадона.“
Интересно е, че мениджърът на Тотнъм не е попил избухливия и суров характер нито на Марадона, нито на Биелса, който също е имал близки срещи с тълпи около къщата си и оръжия.
Лудия започва работа в Нюелс през 1990 година и извежда тима до две поредни титли на Аржентина и до финала на Копа Либертадорес през 1992-ра, загубен от Сао Пауло след изпълнение на дузпи. В бразилския отбор тогава са бъдещите световни шампиони Кафу, Раи, Зети и Мюлер.
Кампанията за континенталната купа обаче започва тежко и Нюелс губи с 0:6 от Сан Лореньо на старта. В резултат на това членове мафиотската групировка barra brava, която и до днес се свързва със силно влияние върху аржентинския футбол, обграждат къщата на Биелса в знак на протест.
Неслучайно обаче прякорът на специалиста е Лудия. Биелса излиза на вратата, държейки граната в ръката си и крещи към недоволните фенове: „Ако не си тръгнете веднага, дърпам иглата и хвърлям гранатата!“ Безсмислено е да споменаваме, че това е достатъчно да уплаши и коравите момчета от крайната фракция на Нюелс, нали?
Сега, Почтино постигна това, което нито Биелса, нито Марадона успяха, достигайки до върха в европейския клубен футбол.
Хубавото е, че дори да не спечели срещу Ливърпул, едва ли някой ще му се наложи да гони недоволни фенове с пушки, гранати или каквито и да е оръжия.
