Няма какво да се лъжем. Не ставаме за световното в Бразилия. Не може да имаш претенции да играеш на световно първенство по футбол, а да не можеш да биеш отбор като Армения. Нищо, че е по-напред в класацията на ФИФА.
Значи на тези квалификации всички могат да бият Армения в Ереван, само ние не можем! Затова някак минават покрай ушите ми приказките по всички телевизии колко много трябва да се гордеем с момчетата на Любо Пенев. Трябва, но малко по-тихичко. Просто защото нямаме повод.
Не сме се класирали на практика, а най-вероятно и теоретично няма да добутаме дотам. Не Господ, а Бербатов да беше повече българин, няма как да бием чехите с 3 гола разлика, а другите отбори да играят за нас.
Така че положението е "Father, into your hands I commend my spirit". А може би избързвам? Може би Господ най-много се смее на тези, които си правят планове с него. Пу, пу, дано! Или "А, дано, ама надали"!
Сигурно не е справедливо. Мнозинството спортни журналисти се опитват да ни убедят, че Любо Пенев е "направил страхотен колектив". Само дето не виждам защо нашите да са по-големи пичове от швейцарците, например, които са се класирали. Или от холандците - тези мръсни индивидуалисти!
Нека си спомним какво направи с една шайка егоцентрични мъже чичото на Чичовото през 1994 г. Класира се на световно и дори победи отбори, които са много по-напред от Армения в ранглистата на ФИФА - Аржентина, Германия... Вече не е кой знае каква тайна, че тогава лъвовете се бяха разделили на малки стегнати лагери, тип „всеки срещу всеки".
Да, но тогава те играеха в "Барселона", "Хамбургер", "Спортинг", "Селтик"... а сегашните - в ЦСКА (вярно, Москва), "Терек", "Кубан" и "Байрям". И то играят, когато ги пускат от дъжд на вятър треньорите. Не може да си пръв с "националния резервен отбор по футбол на България". Даже и втори не можеш.
Въобще темата за сравнението в спорта ми е малко болезнена и леко встрани. Но нека се отклоня за малко. С какво толкова ги хранят бабите децата на 300 км по на запад, в какви детски градини ходят, как ги възпитават мама и тате сръбчетата, та бият нашите младежи на волейбол и се добраха до второто място в Бразилия след драматичен финал?
А ние пак сме четвърти. Защо сърбите, които са държава от двайсетина години, са били поне по веднъж олимпийски шампиони на волейбол, европейски на баскетбол и два пъти на водна топка? При това без да включвам в статистиката Югославия, защото сравнението става чудовищно несправедливо (само на баскетбол са 1 път олимпийски, 3 пъти световни, 5 пъти европейски шампиони).
Ами по на юг - Гърция? Два пъти европейски на баскетбол и веднъж на футбол. За наше самочувствие щях да кажа, че като нас са и власите които се давят на края на Дунав, но пък се сетих, че румънците си имат Стяуа - носител на КЕШ.
Връщайки се на националния ни отбор по футбол, много ми се иска да има оптимизъм. Но повече ми се иска да имаме по един-двама играчи в "Реал Мадрид" или "Байерн Мюнхен". Тогава и Господ повече ще ни забележи, защото той не е бунак, гледа само хубави мачове!
Много избирателно сравняваш просто. Айде щом така Сърбия, Гърция и Румъния общо имат ли толкова медали, колкото България на щанги, борба, спортна стрелба, олимпийски рекорди които не са подобрени над 20 год. и др. Айде малко по-сериозно. Незнам дали си журналист или просто си решил да напишеш нещо, но ако си журналист, моля те или смени професията или почни да се развиваш.
Саше, само ми припомни кой от четвъртите в света е играл в Селтик, че нещо ми изневерява паметта?
До колегата коментирал под номер 2 - всичките титли са от индивидуални спортове. Точка. Българите сме индивидуалисти и което е най-лошото - нямаме морал и дисциплина. В това се коренят всичките проблеми които имаме в държавата, и в спорт в частност. Имаме силни характери, но когато трябва да постигнем нещо заедно пропадаме епично.