Оставка, но не за Любо!

Колко бяха тези от вас, които истински вярваха, че чудото ще стане? Като теглим чертата, установяваме, че нито едно от фантастичните условия, които ни класираха на бараж не се случи. А вариантът беше "ан блок" и нищо друго...

Швейцария победи Словения с 1:0 (трябваше ни "хикс"), Норвегия и Исландия направиха 1:1 (молехме се за домакински успех), а мачът на "Васил Левски" всички са го гледали...

Но за статистиката, ще припомним, че наред с другите условия, баражният български шанс минаваше през разгром с 3 и повече гола над чехите.

Трудно можеше да стане, а и традцията силно притискаше преди първия сигнал на Виктор Касай.

За 20 годиним, в които Чехия е самостоятелна държава бяхме 4 от 4 загуби с обща голова разлика 1:10. Вече е 1:11, а пораженията 5 от 5...

Но с негативните настроения по-добре да спрем дотук. Чехите са ни неудобен съперник и загубата е неприятна, но завършихме квалификациите с надежда.

35 хиляди почти изпълниха националния стадион и подкрепяха нашите сякаш не играят обикновена световна квалификация, а финал на Мондиал!

Родните фенове огласиха стадиона с викове "оставка" в 14-та и 59-та минута (съответно 14-та на второто полувреме), но те не се отнасяха за селекционера Любослав Пенев и неговия щаб. Напротив.

Запалянковците казаха тежката си дума със скандирания в подкрепа на младия наставник.

Ел Голеадор се опита да бъде дипломатичен и сподели, че не е точният момент да се говори за новия му договор, но си личи, че не мисли да се отказва.

"Благодарих на момчетата и съм горд с тях", заяви Любо и това казва всичко. Не разполагаме със суперзвезди, но имаме колектив, което не е малко.

Червените картони обаче бодат очите. Изгонването на Петър Занев беше пето за "лъвовете" в общо 10 мача.

Простата сметка е - на всеки два мача ни гонят човек.

Сигурно това ни е коствало някоя и друга точка, но нека националите се учат от грешките си и не ги повтарят.

Пропускаме пето поредно голямо първенство и от това боли, но надежда има.

А с такава публика зад отбора, нещата вече трябва да се случат.

Някак по-лесно е да вярваме в това, отколкото да правим сметки как ще завършат норвежци, исландци, швейцарци и словенци...

Класиране:

1. Италия 22 т.
2. Дания 16 т.
3. Чехия 15 т.
4. България 13 т.
5. Армения 13 т.
6. Малта 3 т.

#1 Оня Дето Го Трият 16.10.2013 в 08:40:55

Абе на кой свят живеете вие бе! За целия цикъл имаме само 2 победи срещу Малта (последния) и 1 домакинска срещу Армения (предпоследен в групата) и това е. Нито една победа срещу първите три отбора. Нито една! Е къде е разликата между чичовото и Матеус тогава? В предишната група май нямаше такъв аутсайдер, иначе МАтеус щеше да има даже по-добри показатели, хаха.... Айде сложете си ръка на сърцето и си помислете ако кой да е от вас сложат за треньор, няма ли и той да бие 2 пъти Малта ? Геройски хиксове и загуби можем и без треньор да правим. То ако е само да биеш Малта и с ужасна мъка Армения и да викаш какво чудо си сътворил, това и баба знае Имало промяна в отбора, да ви имам и промяната. По-същото си е отвсякога: "Много сме добри ние, ама нямахме шанс" Израстнал съм с тая фраза и с нея ще си умра май.

#2 niemen 16.10.2013 в 12:41:33

"Пропускаме пето поредно голямо първенство и от това боли, но надежда има. А с такава публика зад отбора, нещата вече трябва да се случат." Поне да си го бяхте написали, както български футболист би го казал: Гледаме напред, вдигаме се, даваме всичко от себе се си, играем мач за мач... Хора, други мачове ли сте гледали? Какви надежди, какви първенства? Това е един от най-слабите отбори(във всичките му варианти от квалификациите), които сме имали. Направили няколко равни мачове и решили, че са митични. Имаше един треньор от 70-те, Христо Младенов май беше, който беше казал, че може да направи равен с всеки отбор. Номерът е да побеждаваш, да вкарваш голове, а тези неща този отбор най-малко ги умее. Който е гледал снощи Италия-Армения, вместо България-Чехия, е направил правилния избор. Арменците играха като фурии, на два пъти повеждаха в резултата, спокойно можеха да вземат мача. Но момчетата играха и се раздаваха до последната секунда, тичаха като обезумели, финтове, удари, всичко имаше в този мач. Ако някой в тази група трябва да съжалява за нещо, това е отборът на Армения, а не ние. Извинявам се за длъжкото излияние, но емоциите ми са все още в повече.

#3 boris 16.10.2013 в 13:37:13

В първите срещи заслугата беше на Пенев, че накара отбора да играе по-най добрият за него начин - затворено, прибран назад и с много колективен дух и желание и много търчане - нещо напълно в реда на нещата за средняшките отборчета. И логично започнахме да постигаме успехи. Точно в това се проваляха предишните селекционери – те някак си по инирция разчитаха на някакви чудеса от някакви псевдо звезди на които разчитаха, че могат да решават мачовете. Любо изгони повечето манекени и заслужи похвала. Е появи се някакъв шанс за класиране – замая му се главата и реши, че може да се надиграва с другите. И като се създаде илюзията срещу Италия, че сме равностойни – поради лабораторната точност с която , както е известно от време оно, италианците си дозират усилията които да вложат в всеки мач – и ето излезнахме в последните срещи с нагласата, че ще заврем всички играчи на противника във вратата им. Е резултат е ясен. Загубата и в двата мача беше по вина на Пенев. И в двата мача излезе с тактика която върши работа само и единствено ако ти трябва задължителна победа срещу някой много слаб отбор. Съответно ако имаш в своя, изключително добри индивидуално играчи. На всеки е ясно, че и двете неща не са на лице. Казвам това с ясното уточнение, че съм с двете ръце, Любо да остане треньор и ще е много жалко ако си тръгне. Просто трябва да израсне и той и момчетата. вижда се, че отбора е на прав път. Просто- едно е да си на прав път – друго е да го извървиш пътя. А Любо Пенев е млад още – колко треньори на неговата възраст са постигнали нещо голямо? Нещата вървят на добре, но в България ще е чудо ако не ги провалим.

#4 Оня Дето Го Трият 16.10.2013 в 14:09:56

Чичовото е едно плямпало и нищо повече! Можеш много лесно да познаеш кога от един млад футболист или треньор ще излезе нещо. Ако футболист на 18 още с първите си успехи се окичи със златни герданчета, татуировки и лъскави коли, пиши го бегал. Примери да давам ли? Ако треньор още с първите си няколко Х-а реши, че е взел световна титла, а загубите са плод на световна конспирация на ФИФА, пиши го бегал. От миналата година съм се обзалагал тук, че от тоя отбор с това мислене нищо не става. И ето, нищо не стана.

Новините

Най-четените