Моуриньо е смятан за страхотен тактик и обикновено наистина е такъв, конкретно в големите мачове. Но този път той се провали в избора си на схема, тактика и изпълнители и това беше основна причина Юнайтед да изглежда беззъб, особено през първото полувреме. Тогава Челси лесно се справяше със системата 4-3-1-2 на "червените дяволи", а идеята Андер Ерера да пази персонално Азар просто съсипа Юнайтед - испанецът беше безполезен с топка в краката, а Азар на няколко пъти му избяга, за да създаде напрежение за Де Хеа. В един от тези случаи се стигна до дузпата и победния гол.
Това е пореден тактически провал на Моуриньо през този сезон, когато дефанзивната му тактика коства и отпадането на Юнайтед от Шампионската лига от един напълно преодолим отбор на Севиля. Самият той никога няма да го признае, но все по-често се случва това, което преди беше сякаш немислимо - неговият тим да загуби заради лоши треньорски решения.
Няма съмнение, че Челси изигра доста защитно мача, но важното е, че го изигра много правилно. Простичкият план на Конте да задуши Юнайтед и да пусне Азар да се развихри в предни позиции сработи перфектно през първото полувреме, а дори и през второто "сините" имаха положения да затворят мача с втори гол. Защитната линия на отбора се справи отлично, отчасти и защото беше улеснена от нападателите на Юнайтед - те постоянно се връщаха назад, за да поемат дълбоко топката и не опитваха да се промъкнат зад гърба на Кейхил, Рюдигер и Аспиликуета. Не е тайна, че Челси не се намира в блестящо състояние в момента, но за тези 90 минути Конте успя да извлече нужното от изпълнителите, с които разполага.
Колкото и да се говори за грешките на Моуриньо, критики заслужават и няколкото футболисти, от които се очаква да бъдат водещи фигури в Юнайтед. Пол Погба изкара поредни 90 минути на приливи и отливи, по никакъв начин не успя да поведе отбора, а накрая не стреля добре с глава от чиста позиция. Алексис Санчес остана незабележим на терена, а е излишно да се уточнява, че от него се очаква точно обратното в големите мачове. Не е преувеличено да се каже, че първият му полусезон в отбора е пълен провал. Критики могат да се отправят и към Маркъс Рашфорд в един мач, в който липсата на опит у него костваше много на Юнайтед. Нападателят пропусна най-чистите положения пред Тибо Куртоа.
Независимо от успеха, за Челси предстоят трудни времена. Напускането на Антонио Конте си остава почти сигурно след тежките месеци, в които той съвсем развали отношенията си с шефовете и изглеждаше, че желае да бъде уволнен на секундата. Спечелената купа може и донякъде да спасява сезона, но не решава никой от проблемите - а те са доста и не са свързани само с Конте. В ръководството продължава да липсва силен човек, който да се занимава с футболните въпроси, докато клубът ще има нужда от сериозна инвестиция и целенасочена трансферна политика, за да има шанс за бързо завръщане на върха. А не е ясно дали у Роман Абрамович отново ще се появи желанието да инвестира в гръмки трансфери. Остават и ключовите задачи да бъде намерен точният нов треньор и да бъдат запазени най-силните футболисти.
Още преди финала Моуриньо каза, че няма да промени своята оценка за сезона заради един мач. За Юнайтед и за него като мениджър обаче, спечелените и загубените трофеи имат огромно значение, колкото и в момента да не му се иска да го признае. А сезон без трофей е тежък удар, особено когато е съпроводен със слаба игра в много от мачовете. Наистина крайни оценки не могат да се раздават само за един мач, но срещу Челси "червените дяволи" бяха точно толкова разочароващи, колкото доста други пъти през сезона. Този Юнайтед на Моуриньо твърде често си позволява безлично представяне и слаби резултати, а след изхарчените 291 млн. паунда остава спорно дали въобще има реален прогрес в отбора.
