Като дете Хуан Куадрадо толкова често треперел заради престрелките в квартала, че родителите му измислили ритуал, с който да намалят стреса, който се стоварвал върху детето им.
Всеки път, когато бандите започвали поредната си улична война, малкият Хуан пропълзявал под леглото и запушвал ушите си, докато изстрелите заглъхнат.
Понякога момчето лежало в скривалището си само по няколко минути, а друг път прекарвал в него по половин час и повече.
След това изпълзявал, поглеждал родителите си в очите, за да се увери, че всичко е приключило, и се успокоявал.
Фаталният ден не се различавал по нищо от останалите. Само изстрелите звучали по-силно, а гласовете на главорезите се чували по-ясно от обикновено.
Когато утихнало, четиригодишният Хуан се измъкнал изпод леглото, но този път нямало кой да го успокои. Съсипана от мъка, майка му била коленичила до безжизненото тяло на неговия баща...
В град Некокли, където е роден Куадрадо, подобни брутални сцени били ежедневие през 80-те и началото на 90-те години на миналия век. Тогава Гражданската война в Колумбия е в разгара си, а за властта воюват правителствената армия, левите бунтовници и наркокартелите.
Страната е в пламъци, а понякога падат и невинни жертви. Именно такъв е случаят с бащата на Хуан, който бил шофьор на камион в местна фабрика за лимонада.
След трагедията, майката на Куадрадо решава да се преместят с детето на север, където е значително по-спокойно. Марсела работела като прислужница, но парите не стигали и след работа продавала банани на градския пазар.
Момчето помагало като лепяло стикерите върху плодовете, но въобще не искало да се примири със ситуацията.
Един ден Хуан се обадил на баба си в Некокли: "Майка не ме обича! Не ми позволява да играя футбол" - оплакал се той.
Разбира се, преувеличавал: "Просто си мечтаех да гоня топката постоянно, а мама не ми позволяваше да играя до късно, след като се приберем от пазара" - спомня си футболистът.
"Исках да бъде силен ученик, защото си мислех, че това ще му помогне в живота", казва пък Марсела.
Когато Куадрадо най-сетне се върнал в Некокли при баба си, се оказало, че е направил грешния избор. Възрастната жена също не му позволявала да играе достатъчно. "Изпращах го на училище, а той се връщаше потен и окалян до ушите - казва тя. - Разбира се, защото риташе по цял ден. Веднъж реших да го накажа и му ударих един шамар. Той живееше в пълен безпорядък и беше невъзможно да продължи така."
Но Куадрадо намерил начин да "организира" хаоса в момчешкия си живот и да финтира трудностите.
За уличните мачове се събличал гол до кръста и само по шорти, за да може останалите му дрехи да остават чисти и сухи.
Когато навършил 13, Хуан спрял да мами близките си.
Треньорът Нелсън Гайего го взима в Атлетико Ураба, откъдето го привлича Индепендиенте от Меделин - града, в който през 1977-а Пабло Ескобар основава кокаиновата си империя.
"Ужасът, който Куадрадо преживя като дете, повлия на неговия характер - казва Гайего. - Той винаги е бил много усърден. Сякаш предчустваше, че има добро бъдеще, и преследваше целите си докрай."
На 21 футболистът вече е в Европа, а година по-късно се обажда щастлив: "Мамо, няма да повярваш, но ме повикаха в националния отбор."
Преди месец Кудрадо навърши 30 и Световното първенство в Русия вероятно ще е последното за него. Все по-често се замисля за живота след футбола и е взел важно решение.
"Ще се върна в Колумбия веднага, след като спра да играя. Това е сигурно. Искам да живея единствено и само в родината си."
Домът е много важен за него, а има и важна мисия пред себе си.
През 2013 г. заедно с майка си Марсела футболистът откри фонд за подпомагане на семействата на Некокли. Приоритетни са децата, които нямат финансовата възможност да получат добро образование. "Купуваме учебници, книги, тетрадки и всякакви учебни пособия. Аз самият съм роден в бедно семейство и загубих рано баща си, но имах късмета да израсна с добри хора и да играя футбол. Ще се радвам, ако децата имат моя късмет", споделя Хуан.
Скривалището под леглото и фаталната престрелка още стряскат съня му, но усмивката не слиза от лицето му.
"Посланието ми към хората е, че винаги трябва да се усмихват, без значение колко им е трудно. Трябва да сме усмихнати напук на всички хора по света, които познават само злото и жестокостта", убеден е колумбиецът.
