Дитмар Хоп е изключително успешен германски предприемач. Дипломиран инженер, в началото на кариерата си работи като консултант към IBM, а през 1972 г. основава собствена софтуерна компания - SAP, която в последствие се превръща в третата най-голяма IT-корпорация в световен мащаб след Microsoft и Oracle.
Разбира се, Хоп е безмерно богат. Изчислява се, че от 1995 г. насам неговата фондация е дала за благотворителност около 600 милиона евро в различни области - спорт, медицина, образование, социални дейности. Днес обаче 79-годишният Хоп е най-мразеният човек в Германия.
През последните дни срещу него избухна масово недоволство на няколко стадиона в Бундеслигата. Мачове бяха спирани, разиграваха се бутафорни сцени на съперникови играчи, които приятелски си подаваха топката в средата на терена. Причината - забраната, наложена на феновете на Борусия (Дортмунд) да посещават гостуванията на своя отбор на Хофенхайм в следващите две години. Германският футболен съюз и Бундеслигата наложиха ветото заради постоянните обиди, които агитката на Борусия отправя към собственика на Хофенхайм - въпросният хер Хоп. Първите плакати срещу него датират още от 2008 г., но сега протестите кулминираха заради ефективните мерки, които бяха наложени срещу враговете на милиардера.
За ултрасите на Борусия, Байерн и други традиционни германски клубове Хоп е човек, който си е напазарувал спортен успех, съответно обществен имидж. До болка позната картинка, която у нас напоследък набра популярност като моделът "Бащица".
Проблемът се корени в правилото "50+1", според което футболните клубове в Германия не могат да са корпоративна собственост. Законът гарантира мажоритарният дял акции да е в "свободна циркулация", т.е. да се държи от феновете, които да разполагат с решаващ глас по важните въпроси за съдбините на любимия клуб. През 2015 г.обаче Бундеслигата позволи на Хоп да придобие 96 % от собствеността на Хофенхайм заради статута му на "изключителен спомоществовател". Враговете на модела "Бащица" заклеймиха потъпкването на правилата и започнаха още по-яростна битка със софтуерния магнат, чийто апогей настъпи през последната седмица.
Защо обаче бунтът на феновете е крайно лицемерен?
На първо време - заради крещящият двоен стандарт. Феновете на Дортмунд, Байерн, Гладбах, Шалке и останалите "възмутени" се самоопределят като пазители на истинската футболна култура; те настояват да са равностойни партньори във футболния процес, а не да бъдат третирани като обикновени консуматори на продукта. Това, разбира се, е чудесно - стига да не си затваряха очите за доста други изключения в германския футбол, доста преди на Хоп изобщо да му хрумне да влезе в бизнеса с топката.
Хофенхайм съвсем не е първото корпоративно изключение в правилото "50+1". Един от най-популярните германски отбори Байер (Леверкузен) не просто е 100-процентова собственост на фармацевтичния гигант Bayer, а всъщност е основан от Фридрих Байер и повече от век прославя името на компанията в страната и зад граница - дотолкова, че дори УЕФА официално определя клуба като "Байер". Цял свят пък ги знае като "аспирините". Десетилетия наред тимът разчита на мощното финансово рамо на спонсора си, но никой в Германия няма проблем с това - ако не броим откъслечните подигравки за "фамилното отборче".
Друг от обидните им прякори е "Neverkusen" - поради хроничната способност да губят важни финали и титли в последния час.
Леверкузен все още не е бил шампион на Германия, но не така стои въпросът с Волфсбург, който през 2009 г. стъпи на върха в Бундеслигата благодарение на... могъщия си спонсор. Изненада - "вълците" също не изпълняват изискванията на правилото за собствеността, тъй като изцяло се контролират от автомобилния гигант Volkswagen. Но да сте чули някой да протестира? Разбира се, стадионите и на двата клуба също гордо прославят бранда на "Бащицата"...
И това съвсем не са единствените изключения - Карл Цайс Йена, Ред Бул Лайпциг и още няколко по-скромни клуба също са изцяло корпоративно притежание. Досега обаче борците за футболна правда нямаха никакъв проблем с тези практики.
Но това е само част от избирателния подход на "защитниците на автентичния футбол". Както вече споменахме, те са на амбразурата заради порочното комерсиализиране на играта. И тук стигаме до истинската демагогия.
Най-големият и успешен германски футболен клуб Байерн например е акционерно дружество, мажоритарна собственост на редовите фенове.
Президент е клубната легенда Карл-Хайнц Румениге, но 9-членният Надзорен съвет (освен Румениге) е съставен изцяло от представители на едрия бизнес, включително на директори от трите основни спонсора Audi, Adidas и Alianz. От началото на века трите компании платиха между 77 и 110 милиона евро за придобиването на общо 25 процента от собствеността на клуба. Но не само това - Байерн се радва на тлъсти спонсорства с още двайсетина влиятелни марки, сред които Deutsche Telekom, Goodyear, Qatar Airways, Siemens, DHL, Coca-Cola, Procter & Gamble, EA Sports, Hugo Boss и др. В последната класация на Deloitte Football Money League, баварският клуб бе на четвърто място по приходи в световен мащаб (629,2 млн. евро), над половината от които се генерират от спонсори и телевизионни права.
С Борусия (Дортмунд) ситуацията е аналогична - 12-то място по приходи в света, преобладаваща част от които съвсем не идват от членския вност на феновете.
Бунтарите от най-индустриализираната част на Германия винаги пълнят стадиона и доказано са сред най-верните футболни фенове на планетата - но пък нямаха нищо против клубното съоръжение да се накипри с корпоративно име - "Сигнал Идуна Парк".
Едва ли е нужно да ровим историята и на другия рурски гранд - Шалке и крайно симпатичното му партньорство с... "Газпром", за да си зададем въпроса: наистина ли тези хора тръгват на война с корпоративния капитал във футбола? И за какви точно ни взимат?
Пак покрай годишната ранглиста на Deloitte Football Money League стана ясно, че към днешна дата в големите футболни първенства на Европа, включително и германското, всички клубове, без изключение, генерират едва 15-20 процента от приходите си от домакински мачове (билети, продажба на фен-артикули, услуги и т.н.). Всичко останало идва от телевизии и спонсори. С други думи - от корпорации като тази на Хоп.
И е добре днешните революционери да се замислят върху този факт, преди утре да развеят поредния си плакат.
