Денис Лоу (Лестър Сити - МанчестърЮнайтед, април 1963)
Историята е от времето когато футболът по телевизията все още е черно-бял, а терените приличат повече на кални ниви, отколкото на истински футболни полета. Манчестър Юнайтед завършва сезона във Висшата дивизия на 19-то място, само на две позиции над зоната на изпадащите. Това е един чисто нов отбор, все още възстановяващ се от трагедията от 1958 години и постепенно придобиващ стабилност под ръководството на Мат Бъзби и новия си лидер Денис Лоу. През април 1963 г. той и Юнайтед преживяват едно от най-големите си разочерования. При гостуването на Лестър той отбелязва три гола, но това не спасява „червените дяволи" от поредно поражение. Домакините пък намират своя герой в лицето на Кен Кейуорт, който също бележи хеттрик. Четвъртото попадение е дело на Тери Хит. След няколко седмици Юнайтед взема реванш като печели срещу Лестър с 3:1 във финала за Купата на Англия.
В кариерата си Лоу има още един любопитен епизод. Като футболист на Манчестър Сити той бележи шест гола на Лутън Таун в среща от турнира за купата на Англия. 20 минути преди края на двубоя при резултат 6:2 за Сити той е прекратен заради силен дъжд. По старите правила това означава анулиране на резултата и преиграване. Във втория сблъсък Лутън печели с 3:1 и изхвърля Сити от турнира.
Роке Санта Крус (Уигън - Блекбърн, декември 2007)
Мач с два хеттрика. Разликата е в това, че трите гола на Маркус Бент донасят трите точки за Уигън, докато трите гола на Роке Санта Крус му донасят единствено присъствие в подобен списък. До почивката на този мач Уигън е тотален господар на събитията на полето и набързо вкарва три гола, един от който - на Бент. След паузата ситуацията за Блекбърн става още по-лоша, тъй като техен играч е отстранен с червен картон. До 60-та минута обаче Крус успява да отбележи своя хеттрик и връща интригата в двубоя. В последните десет минути обаче Бент вкарва още два гола, оформя своя хеттрик и носи победата на тима си с 5:3 над Блекбърн.
Ференц Пушкаш (Бенфика - Реал, май 1962)
Финалът в турнира за Купата на европейските шампиони през 1962 г. подарява на света три гола на един от най-добрите футболисти в историята - Ференц Пушкаш. Той на два пъти извежда своя отбор напред в хода на срещата, но португалците всеки път намират начин да върнат попадението. Герой на вечерта обаче става Еузебио, който вкарва два гола и носи на тима си втора поредна Купа на европейските шампиони.
Милинко Пантич (Барселона - Атлетико, 1997)
Първият полуфинал от турнира за Купата на краля през 1997 г. завършва с равенство 2:2, което не се харесва на футболистите на Атлетико, тъй като в реванша те трябва да гостуват в Барселона. На почивката на втория мач обаче на светлинното табло е изписан резулта 3:0 в полза именно на Атлетико. След паузата страхотната игра на Роналдо и действията на треньора Боби Робсън свършват своята работа и Барселона печели с 5:4. Сърбинът Милинко Пантич дълго не може да повярва, че въпреки вкараните от него три гола Атлетико не продължава напред.
Кристиан Виери (Атлетико - Саламанка, 1998)
Италианецът Кристиан Виери определено може да бъде доволен от себе си през този сезон, тъй като отбелязва 24 гола в 24 мача. Но едва ли е бил особено доволен от отбора след поражението от Саламанка в първенството. Той отбелязва четири гола за Атлетико, но тимът губи с 4:5. Според информациите Виери е толкова ядосан от резултата, че не пожелал да разговаря с никой от съотборниците си.
Кери Диксън (Рединг - Донкастър, септември 1982)
Кери Диксън печели популярност като играч на Рединг доста преди да премине в Челси и да заиграе в националния отбор, Той обаче не успява да помогне на своя тим да избегне разгром в домакинска среща с Донкастър през септември 1982 г. Диксън реализира четири гола, но Рединг е разбит с 5:7
Роналдо (Манчестър Юнайтед - Реал, април 2003)
Бразилският Феномен бележи хеттрик на „Олд Трафорд", но Реал губи с 4:3. Двубоят е последното участие на Дейвид Бекъм в Европа с екипа на Манчестър Юнайтед. Въпреки поражението Реал продължава напред заради един отбелязан гол повече в двете срещи.
