Точно 62 дни. От първия момент, в който стъпи на „Българска армия", до понеделник следобед, когато се качи в колата и напусна стадиона, толкова изкара като треньор на ЦСКА Миодраг Йешич. Мисията бе невъзможна още от онзи 8 януари, когато го представиха в ресторанта, превърнат в зала за пресконференции. Всичко си стана по „Титан"-ски от първата му среща с медиите. Какво по-подходящо място „Титан" да покаже новия треньор, освен в кръчмата!
Йешич бе прегърнат от няколко фена от постоянното присъствие, но в ЦСКА не бе добре дошъл от ден първи. Репортерите около отбора бяха разделени за него, а ресорните журналисти у нас са особена порода и не забравят. Не го приеха като Генерал Йешич и много запалянковци, което до голяма степен си е негова лична „заслуга". Тръгна си с големи скандали и панаири преди 7 години, а и със загубена титла от 7 т. преднина. Говорят се какви ли не неща за онзи сезон, но фактите са такива. И загубената титла с такъв аванс непрекъснато се напомня, когато се спомене Йешич.
Без да е щит в негова защита, но малка подробност е, че той изпусна златото за 15 кръга през пролетта. А човекът, когото наследи сега в ЦСКА, водеше с 8 точки 5 кръга преди края. И пак не стана шампион, но не бе и изгонен. Стойчо си тръгна чак през зимата, за да дойде промяната. За него обаче се говори като за герой на клуба.
Та босовете на ЦСКА дълбокомислено (за втори път) сложиха треньор, който потушава напрежението. Феновете го харесват и всичко ще се успокои. Да, ама не. Сърбинът седна върху буре с барут, при взривена съблекалня с няколко скъпоплатени храненици на босовете. Те са едната страна на отбора, а останалите висят с месеци пред банкоматите, за да си вземат заплати като в Берое или Миньор. След като отборът е разделен на наши и ваши, как да стане?
Така ни Йешич, ни Моуриньо, ни Худини могат да правят чудеса. Освен това сърбинът не изпълни най-важната си задача и в ЦСКА не се появи синът на президента от Белград - Бранислав Николич. Шефовете на „Армията" вече бяха сигурни, че са сбъркали. Голямата уста на изпълнителния директор Георги Илиев не спря да говори, че Йешич така или иначе не е негов избор. Контролите бяха безумни, подготовката - объркана. ЦСКА влезе в първенството с най-добрите футболисти, но не и с отбор, да не говорим за клуб, организация и т.н. Всеки срещу всеки и всички срещу Йешич.
Самият треньор също направи куп глупости. Първо през зимата се изприщи да обяснява как шефовете подсигурили перфектна подготовка, а след загубата с Литекс обърна плочата. Набеди и футболистите, което е нещо, винаги оставащо в съблекалнята. Издъни се с помощниците си, които се оказаха нелегитимни да работят в България. Не събра смелост да заложи на младите, особено на Ивайло Чочев, който бе титуляр в повечето контроли в паузата. Срещу Литекс тотално се обърка и в опит да смени всички „подводници" от състава, направи безумни смени. Да не говорим, че е дразнещо за всеки българин да гледа как човек от Сърбия, живял близо 2 и половина години у нас, не може да „отлепи" една дума на нашия език и бълва неразбираеми монолози на някакъв белградски диалект.
И затова, и заради пагубната политика на „Титан" да се разделя и владее в собствения двор, Йешич си хваща пътя. Няма да липсва на никого, защото определено не е Капело. Но той се превърна в доказателство, че в ЦСКА се извършват криминални дела спрямо настоящето и бъдещето на клуба. Шефовете сменят треньори по бизнес критерии, саботират работата им, връщат едни и същи лица (Димитър Пенев, Радуканов) за запълване на дупки и не вървят на никъде. Просто се местят някакви хора напред-назад, боядисват се едни фасади и стъпала и се говорят празни приказки.
Купите и трофеите ли? Абе, я не занимавайте „Титаните" с глупости!
