Бяхме позабравили, че това момче може да се усмихва.
Последните години в кариерата му бяха белязани с кошмара на това да гледа от скамейката спорни като качества играчи да са пред него в състава на не чак толкова велики като имена клубове.
Националният го загърби, а лятото му беше като пред отказване от футбола.
Това е Мартин Петров, все пак. Един от тримата играчи от голяма класа, които България даде на света в последните 15 години. И от двамата най-сърцати.
Усмивката му пак е на мястото си, а очите му светят с огъня, с който за първи път огря терена на "Българска армия" в края на 90-те години. Тогава беше едно ентусиазирано хлапе с невероятна бързина и сякаш вграден двигател - кипящ от енергия.
Толкова бе неукротим и неопитен, че се контузваше при спринтовете си, в опит да стигне първи, да вкара гол, да победи.
Мартин се върна.
Не само в ЦСКА, а към себе си. Онзи ден се радваше с шепата зрители в студа на головете си срещу Локомотив, сякаш бяха първите в кариерата му.
Усмихваше се, разцелува младока Ивайло Чочев след попадението му, шляпна го зад врата бащински - точно както ставаше с него преди 15-16 години.
Мартин си върна удоволствието от играта, а това е добра новина за всички нас.
"А" група определено имаше нужда от такава новина, от такава звезда, и то наша си. Не отличният холандец Мисиджан, техничарят Анисе или Ваюши - страхотни играчи, но... Друго си е да кажеш - Мартин Петров, нашето момче!
И без излишен, а и във футбола отдавна безпочвен патриотизъм, усмивката на Мартин ни върна към едни години, в които България имаше силни индивидуалности и съвсем нелош отбор.
В четвъртък Мартин ще има тест в Пловдив, където Ботев чака ЦСКА за голям мач. В първия в София нещата останаха нерешени - 0:0. Пловдивчани са с голяма селекция, грамадни амбиции и много пари.
ЦСКА няма пари, но амбициите са си му като на гранд. И е по-напред в класирането.
От трибуните за гостите любов не очаквайте, но към Мартин със сигурност ще чуете аплодисменти. Защото и хората в Пловдив помнят колко даде той през последните 10 години за националния.
И такива фигури се уважават.
Най-малкото поне от няколко човека на трибуните ще се чуе след поредното му безукорно центриране или шут с левачката: "Добре, че не се отказа през лятото..."
