Читателят ни Никола Георгиев изрази мнение по темата с ЦСКА и това дали клубът трябва да остане или не в А група. Публикуваме писмото му.
Да се чуди човек от къде да започне...
То държавата ли ни е, като държава, спорта ли ни е спорт, бизнеса ли ни е бизнес?! Но пък с мрънкане май разбрахме, че нищо не става. Или май не сме разбрали още,а?! Лошо Седларов лошо (който искате вариант си изберете, оригиналът от филма или репликата на Любо Пенев).
Като се оплакваме и мрънкаме няма да стане от ясно по-ясно е. Трябва да направим все нещо, не само да седим и да недоволстваме, а ако това „все нещо" е правилно - ами толкова по-добре. По добре за нас.
Въпросите за цялостната картинка в държавата изискват много анализиране, а и като обем са страшно много. Същото е и в спорта, и в културата, и в бизнеса, навсякъде.
Обаче има един изключително важен казус, който е на дневен ред от повече от месец, но всъщност реално е на дневен ред може би от 2008 година. Този казус засяга почти всички сфери, за които говорих по-горе. Той е свързан с държавата и държавността, свързан е с бизнеса, свързан е и определено със спорта. Да това е казусът ЦСКА и по-точно дълговете и това дали отборът да остане в елита (до колко е елитна нашата мила „А" група е друга тема).
И тук е време да кажа нещо много важно (по принцип човек не би трябвало да се взима много на сериозно, но сега въпросът е сериозен). Това важно нещо е следното - не става дума кой е за и кой против оставането на ЦСКА в А група. Не става дума и за това кой има или няма интерес в това армейците да са в първия ешелон.
Дори не става дума и за феновете, колкото и тъпо да звучи, защото напоследък май постоянно се забравя, че спорта, а и не само, почти всичко се прави за феновете, зрителите или казано по-общо за масите... Не става дума и за това дали „А" група може или не може без ЦСКА... Всяко първенство може без всеки отбор... Незаменими отбори, както и хора няма. Да, има такива, които са много трудно заменими, но незаменими няма.
Всъщност става дума единствено и само за едно нещо, трябва ли или не трябва ЦСКА да получи лиценз. Ако са нарушили правилата и по този начин правилата в УЕФА и БФС казват, че "червените" не трябва да получат лиценз. Обратното, ако са изпълнили всички условия поставени им от съответните органи значи заслужават да са в елита.
Въпросът е, че щом се заговори за сливания, за спасителни планове, за търсене на спешно погасяване на дълговете, явно клубът не е изпълнил наложените им плащания, което от своя страна е против правилата. Е, в такъв случай ЦСКА не получава лиценз и играе при аматьорите. Много просто и без никакви сложни теории, без сметки, без сърдити. Само с виновни, виновните трябва да ги посочи прокуратурата, а съда да им наложи съответните наказания.
И накрая. Защо този въпрос е от такова голямо обществено значение? Ами не е само заради многото фенове, или заради успехите на клуба, или заради важността на ЦСКА. Този казус е от обществено значение, защото ако тук държавата и съответните органи не вземат точно, законно и правно решение ще покажат, че нищо не се е променило от времената, когато се е минавало метър, защото някой си е някакъв на някой си. Правилата са за всички, много е банално, но е така. Не ги ли спазваш си понасяш наказанието и толкова.
Та така скъпи (защото ни излизате много скъпи в материално отношение) управници, в министерството на спорта, в БФС и всички министерства, агенции,съюзи, комисии и т.н. Вие не сте тези, които решават, вие сте там просто да прилагате правилата, написаните черно на бяло правила и да следите дали някой не търси „вратички".
Вие сте там да наказвате тези, които не спазват правилата, но не и да поощрявате тези, които ги спазват. Защото правилата трябва да се спазват по презумпция или както се казва по default (по подразбиране). Това е, сами си създаваме казуси и заплетени ситуации, когато нещата са прости и ясни. Правилата трябва да се спазват точно заради феновете, не заради многобройните на ЦСКА, а защото колко и много да са те, все си мисля че не са повече от всички останали фенове. И тези всички останали хора се оказва ощетени...
