С едва 18 мача и само пет гола, Албърт Пайп не е сред топ трансферите на Манчестър Юнайтед, но попада в тази класация. През февруари 1925-а Пайп пътува към „Олд Трафорд“ с отбора на Клептън Ориент (по-късно Лейтън Ориент), но още преди отборът да тръгне от Лондон двата клуба са сключили сделка за трансфера му в Юнайтед. Футболната асоциация бързо официализира сделката и Пайп пристига на „Олд Трафорд“ като домакин на вече бившите си съотборници от Клептън Ориент. Прави дебюта си за „червените дяволи“ в същия ден. Юнайтед побеждава с 4:2, а Пайп отбелязва един от головете.
Когато Юнайтед привличат Хю Макленъхън от Стокпорт Кънтри през 1928-а, помощник-мениджърът Луис Рока дарява фризер, пълен със сладолед, на Стокпорт като благодарност за 18-годишния футболист. Мил жест, имайки предвид че Рока е бил известен продавач на сладолед в Манчестър, а Стокпорт е имал финансови затруднения и дори е организирал базар в опит за набиране на средства. Макленъхън отбелязва 12 гола в 116-те си мача за Юнайтед и напълно избива инвестицията, вложена в него.
Преди Томи Тейлър (в ляво на снимката) да се съгласи да премине от Банрзли на „Олд Трафорд“ през март 1953 година, двата клуба постигат споразумение за трансферна сума от 30 000 паунда. Мат Бъзби обаче не искал да натоварва младото момче с толкова голяма цена и предложил официалното споразумение да бъде за 29 999 паунда, а един паунд да бъде даден на жената, която сервира чая.
„Това беше умен ход, защото подобна цена щеше да тежи на раменете на младото момче. В началото Томи тейлър не искаше да напуска дома си, но в крайна сметка Мат Бъзби го убеди да дойде на „Олд Трафорд“, пише в автобиографията си бившият помощник-мениджър на Юнайтед Дцими Мърфи.
Само 13 дни след трагедията в Мюнхен и само час преди мача с Шедийлд Уензди, Джими Мърфи привлича Стан Кроутър (в ляво на снимката) за 24 000 паунда, докато Мат Бъзби се бори за живота си в германска болница. ФА одобрява трансфера в последния момент.
„Когато подписах, вече беше 18:30 и мачът щеше да започне след час. Беше хаос. Трябваше полицейски ескорт да ни придружи до „Олд Трафорд“, иначе нямаше да стигнем. Представете си да се опитвате да минете четири мили през тълпи от фенове, които са ентусиазирани, колкото вас, да стигнат до стадиона. Пристигнахме в 19:05 – тъкмо да имаме време да се запозная със съотборниците си и да се преобелка“, спомня си Кроутър.
През януари 1973 година Макари се среща с Бил Шенкли на „Анфийлд“ и се съгласява да подпише с Ливърпул. След това е поканен да гледа мач на „червените“ срещу Бърнли и случайно е настанен до помощник-мениджъра на Манчестър Юнайтед Пади Креранд, който го убеждава да зареже Ливърпул и да подпише с Юнайтед.
През 2003-а Макари споделя: „Пат ме попита какво правя на стадиона и му казах, че съм там, за да подпиша с Ливърпул. Той нямаше и идея, че съм свободен и веднага се обади на Томи Дохърти, а на мен ми каза да не подписвам нищо, а вместо това да дойда в Юнайтед. Докато растях, бях фен на Селтик, но винаги съм следял Манчестър Юнайтед най-много от отборите в Англия. Не се интересувах от формата им. По онова време Ливърпул се превръщаше в най-силния отбор в страната, а Манчестър Юнайтед бе в период на развитие. Точно затова Дохърти се нуждаеше от мен, а аз просто исках да бъда част от Манчестър Юнайтед“.
