Най-щурите и скандални босове

Sportcafe 17.04.2015, 11:11

Понякога президентите са много по-зрелищни от футболистите на терена - Масимо Фереро е доказателството за това

Таксин Шинаватра
Манчестър Сити натрупа популярност извън Англия благодарение на бившия премиер на Тайланд, прочул се с невиждана корупция и грубо погазване на човешките права. През 2007 той купи Сити за 81 милиона лири, а три години по-късно го продаде за 200 милиона паунда.

Алешандре Калил
Синът на Елиас Калил, който беше президент на Атлетико Минейро от 1980 до 1985, също управлява клуба – за шест години, започвайки от 2008. Калил се прочу с това, че обявяваше в Twitter името на всеки играч, който искаше да привлече, а после футболистите отричаха. При него дълговете на клуба надхвърлиха 120 милиона евро.

Мануел Руис де Лопера
С него Бетис преживя интересни времена – клубът стигна до Шампионската лига, след това изпадна. Президентът похарчи 30 милиона евро за Денилсон, стана обект на ожесточена атака заради това, че управлява неефективно, а после Бетис спечели Купата на Краля през 2005. По-късно Де Лопера отиде съд за финансови престъпления и беше изритан от клуба.

Еурико Миранда
Миранда кара четвърти мандат като президент на Вашко да Гама и от години обикаля бразилските съдилища по най-различни обвинения –злоупотреба с фондове за трансфери, нападение над журналисти и други финансови нарушения. През 2007 беше осъден на 10 години затвор за финансови престъпления, но апелативната инстанция анулира присъдата.

Масимо Челино
Челино не се замисля и за миг, когато трябва да уволни някой треньор на Каляри. През април 2014 Челино уволни Диего Лопес – 36-ят изгонен от него треньор за последните 22 години. Челино продаде клуба миналата година и се насочи към Лийдс, което докара до ужас феновете на тима, които публично помолиха Ръсел Кроу да се намеси.

Джордж Рейнолдс
Бивш затворник, който е един от най-богатите хора в Англия. През 1999 той купи Дарлингтън и построи стадион, който кръсти на себе си. Но огромните разходи фалираха клуба и през 2004 той напусна, а след това се озова в затвора след присъда за пране на пари.

Дмитри Питерман
Американецът с украински произход стана основен акционер в Расинг Сантандер и се самоназначи за треньор на тима. Правилата в Ла Лига го лишиха от тази възможност, но той намери начин да стигне до резервната скамейка – като се регистрира като клубен фотограф. След това Пиетрман се насочи към Депортиво Алавес, но отборът изпадна и играчите и феновете го изгониха.

Желко „Аркан” Разнятович
Сръбският военнопрестъпник пое контрола над Обилич през 1996 и клубът спечели титлата през 1998. След това Обилич получи забрана да играе в Европа, след като стана ясно, че съперниците на тима са били заплашвани да не вкарват срещу отбора. Аркан напусна Обилич и остави клуба да съпругата си – фолк звездата Цеца Величкович, а малко по-късно Обилич се разпадна. Аркан беше застрелян през 2000 година.

Хесус Хил
За 17 години начело на Атлетико Мадрид Хил успя да уволни 39 треньори. През 1996 тимът стана шампион на Испания, а Хил оглави парада за титлата, качен на слон. Преди смъртта му през 2004 се говореше, че той гледа в дома си жив крокодил. Редовно създаваше скандали със своите с хомофобски, ксенофобски, сексистски и расистки виждания.

Карлито Роча
Роча е бил президент на Ботафого от 1948 до 1951, но вече е легенда с постоянните суеверия, които са го тормозили. Правил е заклинания за „връзване” на краката на съперника и винаги е очаквал Ботафого да загуби, ако облаците скрият статуята на Исус Христос Спасителя. И още много други ритуали...

Аурелио де Лаурентис
Президентът на Наполи нарече Лионел Меси „кретен”, предположи, че англичанките „не си мият гениталиите” и веднъж обяви, че ще се откаже от футбола заради тежката програма на клуба му. Тази година Де Лаурентис започна силно пролетния полусезон със заплахата, че ще анулира лятната ваканция на играчите, ако не подобрят представянето си.

Луи Николен
Президентът на Монпелие е истинска легенда сред колегите си. Той управлява от над 40 години и през 1974 Монпелие влиза в Лига 1, като е тръгнал от аматьорите, а през 2012 клубът спечели първата си титла. Никога не се притеснява да обижда хомосексуалистите и често твърди, че във Франция ритат „полуидиоти”.

Маурицио Зампарини
Той спаси Венеция от банкрут през 1987, след което уволни 15 треньори за 15 години. През 2002 се прехвърли в Палермо, където изкара до септември 2013 и се отличи с 25 смени на треньори за 10 години. Обича да плаши играчите си, че ще им отреже топките и нарече Адриан Муту „циганин”. Отделно смята, че съдиите, които допускат грешки трябва да отиват в затвора.

Масимо Фереро
Зампарини нарече Фереро „луд”, след като Фереро се оплака, че Зампарини го е заплашил с убийство. Масимо обича да обижда – нарече собственика на Интер Ерик Тохир „оня филипинец” и сравни президента на Лацио Клаудио Лотито с Бенито Мусолини. Но ексцентричният му стил не отразява на доброто представяне на неговия Сампдория.

Снимка: Getty Images

Сам Хамам
Лидерът на „Лудата банда” е ливанец и с него Уимбълдън спечели четири промоции за Висшата лига за девет години. Той напусна през 1997 след 20 години начело на клуба и пое Кардиф Сити. Хамам успя да вкара клауза в договора на Спенсър Прайър, според която той трябва да яде тестиси от овен и да има „физическа връзка” с животно. Защитникът изпълни само първото условие. Днес Хамам е почетен президент на Кардиф Сити.

Здравко Мамич
Президентът на Динамо Загреб има неоспорим талант за създаване на скандали – редовно заплашва репортери, открито си признава за уговаряне на мачове и нападна представител на Хърватската футболна федерация. И постоянно обижда тези, които не харесва.

Силвио Берлускони
През 80-те и 90-те години Берлускони и Милан бяха на върха, но в последно време клубът е сред средняците. Скандалите на Силвио просто не могат да изброени – както в бизнеса, така и в политиката, където той се изяви като популистки настроен министър-председател, в следствие на което Италия затъна още повече. Последните дела срещу него бяха за секс с непълнолетни проститутки, а феновете се зарадваха, че той е решил да продаде клуба.

Муртада Мансур
Президентът на Замалек е мразен от най-верните фенове на клуба, но реши, че след като може да управлява футболен отбор, то може да се кандидатира и за президент на Египет. Фракцията Белите рицари намериха начин буквално да се изпикаят отгоре му, а той каза, че ще набие с обувката си всеки, който не е съгласен с него.

Лучано Гаучи
Бившият президент на Перуджа веднъж си пожела отборът му да е съставен само от коне, тъй като „те не прекарват цяла нощ по клубовете”. Той взе в отбора синът на Муамар Кадафи и уволни кореецът Ан Юнг Хван за това, че вкара гол срещу Италия на световното през 2002, след който тимът отпадна от турнира. Когато Перуджа фалира, Гаучи избяга в Доминиканската република.

Джиджи Бекали
Собственикът на Стяуа наскоро излезе от затвора и е виновен за почти всеки грях, познат на човечеството. През 2010 той тържествено обяви, че Стяуа никога няма да наеме футболист гей, после отказа да вземе чернокож играч в клуба. През 2005 Бекали поръча нова версия на картината „Тайната вечеря”, където той замества Христос, заобиколен от 11 играчи на Стяуа. Сега твърди, че е открил Бог зад решетките.

Футболът привлича всякакви хора, включително и такива, които не винаги могат да обяснят откъде имат парите, които искат да инвестират в един или друг отбор. Както и такива, които са си избрали най-популярната игра, за да си избиват комплексите.

Най-новата история на професионалния футбол вече познава изключително интересни личности, решили да похарчат някой и друг милион - не винаги техен, за да влязат в света на свръх богатите футболни инвеститори.

Предлагаме ви селекция на някои от най-екзотичните и скандални футболни собственици и президенти, които веселиха медиите и феновете през годините. Сред тях, естествено има и откровени психопати, както и такива, които все още са начело на един или друг клуб.