Проблемът на английския футбол е, че всеки бивш играч си мисли, че е достатъчно умен да бъде експерт и телевизионен водещ. Не помня вече дали го бе казал Кантона или Виали. Няма значение.
На Острова ежечасно се чуват тежки присъди от „големи" имена на бивши десни бекове и опорни халфове, които разпределят точките и трофеите с лекота, още преди мачовете да се изиграят.
Арсенал и Ливърпул вече са отписани. Мина само един кръг от Висшата лига и два от традиционните четири най-силни отбора на Англия вече нямат шанс за титлата, че и за място в Шампионската лига.
Грандовете имат по точка, след като не успяха да победят Нюкасъл и Съндърланд, но върху тях се изля тъкав водопад от критики, че няма нужда да се мият с дни.
Арсенал е „разбита команда" без лидери и с объркана трансферна политика. Арсен Венгер е дебелоглав инат, който не иска да купи нормални, завършени футболисти и да подсили отбор си. Никой от водещите играчи не желае да остане, тръгнаха си Фабрегас и Насри, следващият ще бъде Ван Перси... С това са пълни английските вестници.
Далглиш харчи безумно парите на собствениците на Ливърпул. Купува средни по класа играчи, иска с тях да изгради отбор, плаща много над истинската им цена (трансферите на Керъл, Даунинг и Хендерсън). Ливърпул е неподготвен за големи дела...
Това можете да прочетете за момчетата от „Анфийлд".
Мина една седмица от сезона, но той вече е приключен за тези две големи институции в английския футбол, ако слушате експертите.
В събота Арсенал приема Ливърпул и слага старт на серия дербита в следващите седмици. И ако в ТВ студията костюмирани специалисти като Джейми Реднап и Анди Таунзънд вече зачеркнаха шансовете на тези колоси, вие не го правете. Този мач много често е класика!
Няма как да не е след 1989 г., когато Майкъл Томас прати титлата в Лондон секунди преди изтичане на времето с втори гол на „Анфийлд". Мач, за който се пишат книги и се направи филм. „Невъзможна мисия" пасти да яде - дори Том Круз не може да стори това, което тогава направиха Тони Адамс и компания. Биха непобедимия Ливърпул в неговия дом с 2:0 в пряк мач за титлата.
През 1994 г. едно 19-годишно хлапе на име Робърт Бърнард Фаулър наниза три гола за 4 минути и 33 секунди в най-добре охраняваната врата на Англия. Ливърпулската сензация побърка „кулите" Адамс и Киоун и вкара най-бързия хеттрик в историята на английския футбол. На „Анфийлд" домакините биха с 3:0.
Голямото отмъщение за Ливърпул обаче дойде през май 2001 г., когато Арсенал бе по-добрият отбор и водеше с 1:0 до 85-ата минута на финала за Купата на Англия. Но съдбата реши да върне спомена от 1989 г., пращайки като провидение един друг Майкъл. Новото чудо Оуен забоде два гола и трофеят отиде в Ливърпул.
В последните години класиките също не липсват. Спорната дузпа за Ливърпул при 4:2 в един от най-зрелищните мачове в Шампионската лига през 2008 г.
Незабравимото 4:4 с четири гола на Аршавин на „Анфийлд", отнело титлата на Ливърпул през 2009 г.
И, разбира се, първият сблъсък на Далглиш с Венгер от миналия сезон.
Изтънченият Арсен трудно преглъща неудачите и му се носи славата на човек, който не умее да губи. След като неговият Арсенал поведе в 6-ата минута от добавеното време от спорна дузпа, французинът не успя да преглътне, че в 9-ата Ливърпул също получи наказателен. 1:1 и Венгер тръгна с разперени ръце към Кени Далглиш, за да му обясни, че няма дузпа. Шотландската легенда го отпрати с няколко сочни ругатни, уловени и от камерите. Ражда се нова интересна интрига между мениджъри във Висшата лига.
Дори само за един от посочените спомени, не пропускайте зрелището от „Емирейтс" в събота.
Или пък заради факта, че Ливърпул не е печелил като гост на Арсенал от 2000 г.
Или заради младия и съвсем нов вид на Арсенал.
Или дори само да чуете химна на „червените" в края, независимо от резултата. „20 години и продължаваме да броим", ще подразнят лондончани с припяване гостите. Толкова минаха от последната титла на „бийтълсите".
А насреща ще чуят саркастичното: „Траоре спечели повече европейски купи от вас". Да, Арсенал не е бил европейски първенец, а недодяланият и иронизиран Джими Траоре взе купата през 2005 г.
Фолклорът е като за голям мач. Футболът - обикновено също.
Какво повече ни трябва за една класика?