На днешния Ливърпул неизбежно му пасва клишето „Червената машина“. През миналия сезон обаче атаката на тази машина много напомняше на болида на Ferrari с всичките му подобрения и екстри, но на който отзад някой сякаш бе монтирал двигател на Лада. Колата можеше да се движи, но с големи уговорки.с Тези уговорки се състояха в 0:5 от Манчестър Сити, 1:4 от Тотнъм, 0:1 от Суонзи и серия от безлични равенства със средняци и аутсайдери.
Подобни резултати спряха прогреса на Ливърпул и обезцениха 57-те гола на Салах, Мане и Роберто Фирмино. Или, както казва сър Алекс Фъргюсън, атаката печели мачовете, а отбраната – титлите. И Клоп трябваше да се съгласи: мърсисайдци финишираха едва четвърти в Премиършип и загубиха безславно финала в Шампионската лига заради пробойни в защитата и една голяма дупка на вратата.
Ливърпул трябваше да се подсили още през лятото на 2017 г., но тогава привличането на Върджил ван Дайк се провали, а Клоп отказа да посегне към алтернатива – германецът реши да изчака зимата, когато в Саутхемптън станаха по-сговорчиви и в крайна сметка пуснаха холандеца на „Анфийлд“.
Търпението на мениджъра изигра ключова роля: достатъчно е да кажем, че в 24 мача без Ван Дайк през миналия сезон Ливърпул допускаше средно по 1,17 гола, а с него – по 0,71. Сега тези цифри са още по-впечатляващи – 0,37 инкасирани гола на двубой дотук (Ван Дайк взе участие във всеки от тях).
И още за търпението: през август 2017 г. „червените“ купиха правата на Наби Кейта от Лайпциг, но самият трансфер се случи едва през последното лято. Днес гвинеецът играе редовно за тима от „Анфийлд“. Вярно, и това бе малко – Клоп мечтаеше за много по-сериозно подсилване, но в клуба треньорът не се занимава пряко с трансферите: той просто предлага на селекционния отдел варианти, а крайното решение се взима над него.
Така или иначе, покупките на Фабиньо, Шакири и Алисон показаха, че мениджърското звено на Ливърпул действа в пълна хармония с германеца. Само в рамките на една календарна година тимът се подсили на всички необходими позиции.
Ролята на Алисон заслужава специално внимание.
През последните години вратата на Ливърпул се превърна в истински бардак: Миноле и Кариус редовно устройваха циркови представления, за да се стигне до майския финал с Реал (Мадрид), когато вторият изнесе цял карнавал.
През лятото Ливърпул вложи 62,5 милиона евро за вратаря на Рома и националния тим на Бразилия. Клубът отнесе доста подигравки за платената цена, но седмица след решителния мач с Наполи в Шампионската лига и ключовото спасяване на Алисон в последните минути, самият Клоп призна: „Ако знаех колко е добър, щях да платя двойно повече за него.“
Да, Алисон не е свръхчовек, но той бръкна в мозъците на съперниците.
Всички бяха свикнали с мисълта, че Ливърпул има комични вратари и подсъзнателно смятаха, че отбраната им е слаба. Нищо подобно: за 19 кръга мърсисайдци са допуснали само седем гола и, ако се вярва на статистическите сайтове, Алисон е лишил опонентите от пет чисти попадения.
Бразилецът, собственоръчно, спаси мястото на тима си в елиминациите на Шампионската лига с подвига срещу Наполи, не позволи на Челси да стигне до втори гол при гостуването на „Стамфорд Бридж“ (1:1), на Брайтън – да изравни резултата в последните минути, на Евертън – да открие в градското дерби.
Тактическият гуру и анализатор на The Guardian Джонатън Уилсон подчертава и други компоненти в играта на Алисон: „Той е много по-добър в играта с крака от предшествениците си (Кариус и Миноле) и най-важното: никога не се панира и не спира да излъчва спокойствие.“
През целия минал сезон само веднъж Ливърпул успя да спечели с т. нар. „шампионски“ резултат – 1:0. В настоящата кампания минималните победи вече са четири – срещу Брайтън, Хъдърсфийлд, Евертън и Наполи. Трудно е да се направи директна връзка с привличането на новия вратар, но поне косвена – със сигурност, има: в предишния абзац цитирахме три от тези четири мача.
Съвсем пряка обаче е връзката с тактическия подход на Клоп. Германецът винаги е обожавал атаката, но понякога ставаше заложник на своя „хеви-метъл футбол“. През лятото той се концентрира върху други аспекти на играта и така, например, привлече треньор по хвърлянето на тъчове. Прогресът е видим: Джо Гомес вече мята от страничната линия чак до точката на дузпата и едно подобно изпълнение помогна на Англия до победи Хърватия в Лигата на нациите.
Ливърпул стана много по-прагматичен, но продължава да бележи много. Но ако ранният тим на Клоп атакуваше вихрено след третия, втория или първия вкаран гол, сега приоритетите са различни. Симптоматично е, че през този сезон съперниците на Ливърпул стрелят по-рядко към вратата през второто полувреме, отколкото през първото.
Няколко показателни факта.
През този сезон тимът на Клоп си връща владението на топката в атакуващата (трета) третина на полето средно по 4,1 пъти на мач; през миналата кампания го правеше по 4,5 пъти на двубой. Статистиците отчитат промяна и в поведението на съперниците на Ливърпул: в момента опонентите правят средно по 12,8 паса в средата на терена и в своята третина срещу 11,2 подавания преди година. Освен това при атаките си през миналата кампания съперниците успяваха да превземат средно 10,9 метра, докато сега се придвижват с 11,9 метра. От всичко това излиза, че мърсисайдци са отслабили примката на „гегенпресинга“, изобретен от Клоп, и футболистите му успяват да запазят свежест и концентрация дори след час игра.
Ливърпул стана гъвкав.
В предишния сезон Клоп твърдо залагаше на схема 4-3-3 и сменяше тактиката само в нейните рамки, но в един момент установи, че с една и съща постановка трудно се печелят състезания на дълги разстояния. Привличането на Шакири позволи на Ливърпул да прелива в 4-2-3-1, макар и базовият вариант все още да е 4-3-3. Албанският швейцарец е изключителна находка за мърсисайдци. При 4-2-3-1 той може да действа както от ляво, така и зад нападателя, а това позволява на Салах да оперира на върха. През 2017 г. наричаха квартетът Коутиьо-Фирмино-Мане-Салах Fab Four (“Великолепната четворка”), сега той отново блести, но в обновен състав.
И доказателствата са налице – никога в историята си Ливърпул не е стартирал толкова силно (16 победи и само 3 равенства). При това, напук на двете коледни издънки на „недосегаемия“ Манчестър Сити, конкуренцията остава безпрецедентно силна.
Клоп вече определи 48-те точки, спечелени от тима му преди мача с Нюкасъл (4:0) като „безумие“, но подчерта, че има и други отбори, които практически не губят точки. И прогнозира, че за шампионската титла вероятно ще са необходими 105 пункта.
Германецът не е далече от истината. През миналия сезон Сити спечели невероятните 100 точки, но тогава, на практика, нямаше конкуренция. Сега Гуардиола се сблъска със същите проблеми, каквито имаше навремето и в Барселона: целият свят следи под лупа успехите на тима му и разработва на атомно ниво всички аспекти от играта на „гражданите“.
Информацията за тънкостите в тактиката на Пеп вече е толкова обемна, че, практически, всеки треньор, дори без помощта на екип от анализатори, може да дешифрира слабостите й. Друг въпрос е, че съставът на Сити си остава чудовищно добър и сегашната криза едва ли ще продължи дълго. А и още на 3 януари предстои пряк сблъсък с Ливърпул, който може да върне битката за върха в предколедните позиции.
До голяма степен проблемите за Гуардиола се дължат на здравословното състояние на Кевин де Бройне, който дотук взе участие в едва шест шампионатни двубоя. Белгиецът все още не е готов за пълни 90 минути, но когато влезе във форма, Сити, със сигурност, ще вдигне оборотите до нивата от предишния сезон. Въпросът е дали Ливърпул ще издържи на темпото.
По всичко изглежда, че този път ще успее и безпрецедентната суша от 28 години без титла най-накрая ще свърши. Клоп има избистрена тактика и балансиран състав, основните му футболисти са здрави и няма изгледи, че през април-май пак ще им омекнат колената и ще започнат да губят серия от важни мачове.
Ливърпул изглежда като отбор, който най-накрая е готов за златото. През сезон 2013/14, когато завършиха втори (на две точки зад Сити), мърсисайдци допуснаха чудовищните 50 гола във вратата си и регулярно пилееха точки там, където не трябваше да го правят. 5 години по-късно Ливърпул е по-мъдър, по-спокоен и по-зрял. И все още е непобеден.
