От сезон 1995/96 когато за първи път екипа с №19 в Реал (Мадрид) е носен от един футболист в продължение на цяла година той се превръща в „прокълнат". Нито един футболист, който го получи, не го носи повече от две години и задължително напуска клуба. Дори онези, които пристигат на „Сантяго Бернабеу" за много пари и като доказани имена след като облекат фланелката с №19 повече не са същите. Общо приетото мнение е, че един път е случайност, два пъти - съвпадение, три - закономерност. Но в Реал тази история се повтаря цели 11 пъти.
Първият, който взема екипа с №19 е Микел Ласа. Той е основен играч на Реал от 1992 г. до 1997. В първите три сезона от престоя си на „Сантяго Бернабеу" бележи важни попадения. Но през сезон 1995/96 когато взема №19 всичко се обръща. 24-годишният по това време футболист изиграва изключително слаб сезон с едва 23 срещи и 1 гол. На следващата година Капело го праща на резервната скамейка. Ласа записва едва 300 минути през този сезон, което е десет пъти по-малко от 3000 минути, които е изиграл през сезон 1992/93. Логично през лятото на 1997 г. Ласа напуска Реал.
Екипът с №19 получава Фернандо Санс. Юноша на клуба, централен защитник, който обаче се запомня повече с това, че е син на президента, отколкото с изявите си на терена. За два сезона изигра едва 20 мача в Реал и логично напусна. Първият си гол в кариерата пък вкара като футболист на Малага именно срещу бившия си тим от Мадрид.
След Санс №19 отива при Никола Анелка. Французинът пристига на „Бернабеу" през 1999 г. за впечатляващите 31 милиона евро. Президентът на Реал Лоренсо Санс нарича този трансфер „прекрасно безумие". Твърде скоро след като подписва с испанския гранд обаче Анелка признава, че се чувства отчужден. Той обаче не прави и нищо да промени това и предпочита компанията на Плейстейшън-а си вместо на съотборниците си. Успява да изиграе само 29 мача, да отбележи едва 4 гола и още в края на сезона напуска.
В началото на новото хилядолетие екипът с №19 получава юношата на Реал Тоте. Той е повикан в първия състав от Висенте дел Боске, но изиграва едва 6 мача, въпреки че притежава техника и талант. Даден е под наем и се връща в Реал през сезон 2002/03, но отново разочарова и в края на сезона се разделя окончателно с родния си клуб.
След година пауза - през сезон 2002/03 екипът с №19 става притежание на Естебан Камбиасо. Аржентинецът пристига в Реал на 22 години като изключителен талант. Когато Дел Боске му гласува доверие да играе сам като опорен халф Камбиасо разочарова, а в двойка с Макелеле изглежда слаб, безполезен в атака и доста скован. Така и не успява да се запомни с нещо значимо при престоя си в Реал и след два сезона напуска клуба, за да се превърне в една от звездите на футбола след това.
Екипът с №19 след Камбиасо облича Валтер Самуел. Той също идва на „Бернабеу" за доста пари и след впечатляващи изяви в серия „А" на Италия. В Испания обаче представянето му е разочароващо и той напуска само след една година.
Фланелката с №19 пък облича друг футболист от серия „А" Антонио Касано. Суперталантът на италианския футбол обаче така и не успява да разбере ролята си на терена, а и в живота по това време. Той е нападател, но успява да отбележи само един гол при престоя си в Реал и логично се сбогува с клуба след едногодишния си престой.
При „белите" пък пристига друг голям талант - Хосе Антонио Рейес. Той взема екипа с №19 през сезон 2006/07 след като е преотстъпен от Арсенал. Изявите му не са лоши, но са непостоянни и това е причината Реал да не му предложи постоянен договор.
След като Рейес напуска в Реал се връща пратеният вместо него в Арсенал Жулио Баптища. Той също взема екипа с №19. При престоя си при „белите" обаче Баптища се запомня само с победния гол срещу Барселона, благодарение на който Реал посреща Коледа като лидер в класирането. Бразилецът напуска в края на сезон 2007/08.
Почти шест месеца екипът с №19 не се носи от никой от играчите на Реал. През зимата на сезон 2008/09 обаче в отбора пристига Клаас Ян Хунтелаар и получава именно този номер. Холандецът идва срещу 20 милиона евро и със статута на изключителен голмайстор. Преди да премине на „Бернабеу" той е голмайстор на холандското първенство, печели наградата „Йохан Кройф", както и тази за играч на годината в родината си. За шестте месеца в Реал, с №19 на гърба той вкарва едва 8 гола и напуска срещу едва 8 милиона евро.
След холандеца екипът трябваше да бъде носен от юношата на Реал Алваро Негредо. Той обаче дори не получи истински шанс в първия състав след като в мачовете за Купата на краля оставаше винаги резерва. В крайна сметка бе продаден на Алмерия. След напускането му за кратко тази фланелка облича и Карим Бензема. Французинът обаче бързо променя решението си и взема №11.
Така №19 облича Езекиел Гарай. И неговата съдба обаче не е по-различна - два сезона, в които го преследваха контузиите и в които бе по-често на скамейката, отколкото на терена. Преди дни Гарай напусна в посока Бенфика. Прокълнатият екип пък търси своя нов притежател
