Меси и Роналдо са клубни звезди

Поредното събиране на националните отбори не предложи нищо различно. Този на Аржентина, воден от Лионел Меси отново се провали, този на Португалия с Кристиано Роналдо - също. И естествено, двамата бяха сред най-критикуваните за издънките на своите състави.

Ситуацията е точно обратната на онази в клубовете им, където Лео и Кристиано са засипвани със суперлативи, имат статута на страхотни звезди. С екипа на Аржентина Меси бележи по-малко от 0,30 гола в на мач, докато в Барселона вкарва поне по веднъж на мач. Статистиката на Роналдо в Португалия също не е онази от Реал (Мадрид).

Но в клубовете си те са аплодирани от феновете, възприемани са като герои и напълно заслужено са оценени от медиите, от треньорите и съотборниците си. Кристиано играе освободен от всякакви възможни нападки, Меси получава пълна свобода, дори ако това означава раздяла с играчи, които не му помагат като Роналдиньо, Ето'о и Ибрахимович.

Всъщност обяснението е просто. Става дума за доверието. Без него всеки играч е обречен на неуспех. И Меси, и Роналдо сякаш не разполагат с достатъчно от него в родината си. Особено Лео, който никога не е бил възприеман като истински аржентинец. Той напуска още като дете и сега по-голямата част от живота му продължава да минава в Испания.

Малко повече доверие, малко повече любов вероятно биха променили представянето и на двамата. Вместо това обаче те са заобиколени от критика и недоверие, които създават един порочен кръг. А за излизането от него не помагат дори блестящите им изяви в Реал и Барселона.

Любопитно е обаче още нещо. Независимо колко силно се представя Реал като отбор, колко блестяща е колективната игра на Барселона, колко убедителна или не е Португалия и колко проблеми има Аржентина, сравненията винаги се въртят около двамата - Лионел Меси и Кристиано Роналдо.

Само преди десетина дни португалецът получи своята "Златна обувка" за голмайстор №1 в Европа за миналия сезон. На церемонията присъстваха един куп легенди и носители на трофея като Алфредо ди Стефано и Зинедин Зидан. Но през цялото време атмосферата бе като за награждаване със "Златната топка" и всичко напомняше за този трофей и за Лионел Меси. Големият ден за Кристиано не мина без присъствието на неговия конкурент, защото той винаги е там.

Двамата толкова често се асоциират един с друг, че едва ли можем да споменем единия без другия. Самите играчи сякаш се преследват един друг. Почти можем да си ги представим да разговарят по телефона в събота сутринта, обзалагайки се по колко гола ще вкара всеки от тях в предстоящия уикенд. Можем дори да предположим, че играчът, чийто тим излиза втори в кръга знае, преди да започне срещата на неговия тим, как се е представил конкурента му. И вероятно това не е далеч от истината.

От момента, в който двамата заедно играят в Ла Лига те бележат съответно по 0,96 и 0,97 гола средно на мач. Преди паузата за националните отбори Меси мина границата от 200 гола за Барселона, Роналдо - тази от 100 за Реал (Мадрид).

Двамата са се превърнали в символи за Реал и Барселона. Всеки път когато се обръща внимание на статистиката на единия хората се интересуват и от тази на другия. Ако чуете някаква похвала за Роналдо, несъмнено ще се появи и хор от негодуващи: "Той никога няма да бъде толкова добър, колкото е Меси". И обратното. Омразата, обидите и недооценяването могат да бъдат наистина шокиращи.

Онова, което поразява е фактът, че понякога сякаш не става дума за футболистите, а за техните отбори. Ако Меси беше играч на Реал, неговите фенове вероятно щяха да имат друго мнение. Каталунските издания пък не нападаха толкова яростно Роналдо, когато той беше цел на Барселона. Тогава той не беше нито високомерен, нито егоист.

По време на награждаването със "Златната обувка" когато попитаха Кристиано за "Златната топка", т.е за Меси, той отговори: "Златната обувка е обективна награда, основана на статистиката, а "Златната топка" е основана малко или много на субективно мнение". И като цяло беше прав. Нищо, че става дума за различни награди: едната за най-добър голмайстор, а другата за най-добър играч.

Когато попитаха португалеца защо има хора, които не го харесват, той също имаше готов отговор. "Ако дори Бог не се харесва на всички, тогава какви са моите шансове да постигна това?". На следващия ден обаче в каталунско издание това бе разтълкувано като знак, че Кристиано не може да издържи на натиска от страна на Меси и се е предал. И не беше важно, че това беше просто един забавен отговор на безкрайните двусмислени, провокативни въпроси. Друго издание от Каталуня пък обвини Роналдо във високомерие след като "се е сравнил с Бог".

И подобни реакции показват не само медиите, но и официални лица. Президентът на португалската федерация по футбол Жилберто Мадил, например, продължава да твърди, че не разбира защо бившият треньор на националния отбор на Португалия Карлош Кейрош е гласувал за Меси, а не за Роналдо за "Златната топка".

Дали обаче Кейрош като португалец е задължен да гласува за свой сънародник? И заслужава ли обществено порицание за това, че не го е направил? Има ли право президентът на футболната федерация да настройва феновете срещу него?

А може би Карлош Кейрош е осъзнал, че това не е състезание, в което непременно трябва да избереш свой сънародник. Той е бил наясно, че от него се иска да гласува за най-добрия играч в света -  без предразсъдъци и фаворизиране. Нищо сложно, прост въпрос и още по прост отговор - кой според вас е най-добрият играч.

В сезон, в който Меси спечели първенството и Шампионската лига, вкара гол във финала на въпросния турнир и стана негов голмайстор едва ли е много изненадващо, че Кейрош е решил, че именно аржентинецът е най-добрият.