Ако днес сте чели спортни новини, най-вероятно сте попаднали и на тази, която съобщава, че всички хърватски футболисти от националния отбор ще дарят заплатите си за благотворителност.
Сумата беше изчислена на 23 милиона евро, а парите трябваше да отидат за детска фондация. Описвана като уникална, шокираща, изумителна, неподражаема и т.н., и т.н., постъпката се оказа измислена.
А защо новината стигна до българските медии и читатели, отговорът е прост – от невнимание, непрофесионализъм и борба за кликове.
Всъщност, „новината“ не е от днес. А отпреди пет дни. Даже отпреди финала на Световното първенство. Финал, който Хърватия загуби от Франция с 2:4 и спечели сребърните медали, което е и най-големият успех в историята на хърватския национален отбор.
„Новината“ е обикновено отворено писмо. Но не от селекционера Златко Далич, а от местния журналист Игор Премужич. Но предизвика толкова силни реакции и си спечели отразяване в редица медии, че трябваше да бъде опровергавана официално.
„Текстът, за който говорите, е фалшив. Златко Далич никога не го е писал“, каза пресаташето на „карираните“ Томислав Пачак.
В отвореното писмо Премужич обрисува картина от „паралелна вселена“, в която футболистите се дистанцират от политиците. Не ги канят да празнуват заедно, отказват да се снимат с тях в съблекалните след поредната победа, атакуват ги открито за лошото състояние на страната и се превръщат в лидери не само на футболното игрище, но и извън него.
Реакцията на журналиста е провокирана от ситуацията в хърватския футбол, който все още не се е възстановил от мафиотския скандал около Здравко Мамич.
Бившият президент на Динамо Загреб бе осъден на шест години и половина затвор за това, че е ощетил клуба с 15 млн. евро от продажба на футболисти. Мамич прибирал печалбата в собствения си джоб и не декларирал приходите, с което ощетил и държавната хазна с още два милиона евро.
Премужич обвинява политиците не само за корупцията във футбола, но, като цяло, в Хърватия. Според писмото му, те са виновни за непреставащата емиграция, бедност и хората, „бъркащи по кофите“.
„Моля всички политици и всички представители на властите, довели хората до тази адска мизерия, безнадеждност и бедност, стойте настрана от хърватския национален отбор. Вие не сте добре дошли в съблекалнята, не искаме да се снимаме с вас, не искаме да вървим заедно ръка за ръка.
Вие сте виновниците за това, че Хърватия е най-бедната в Европа. Вие създавате условия за вашите „бизнесмени“ да правят обстановката невъзможна за живеене в Хърватия. Политиците в Хърватия са виновни за това, че има деца, които никога няма да видят морето, въпреки че имаме хиляди километри брегова ивица.
Имаме деца, които гладуват, защото родителите им са безработни и няма с какво да ги нахранят. Такива хора нямат място до нас и не са желани в компанията ни.
Моля ви, уважете решението ни да не носите футболни фланелки и да не използвате нашия успех за ваши облаги. Защото по този начин опорочавате работата и успехите ни и хвърляте сянка върху спорта“, пише в част от писмото.
То е насочено още и срещу президентката на Хърватия – Колинда Грабар-Китарович, която изгледа всички мачове на националния отбор с фланелка на Хърватия, но и за която се смята, че също е в близки отношения с Мамич.
По същата причина капитанът Лука Модрич също не е сред любимците на феновете, особено на тези на Динамо, които бойкотираха с години мачове на клуба.
Модрич публично е защитавал и свидетелствал пред съда в подкрепа на Мамич – поради тази причина сега се очаква самият футболист да бъде съден за лъжесвидетелство.
Накрая, след обещанието, че всички футболисти ще дарят заплатите си за деца в нужда, които да отидат на море, писмото завършва с обръщение: „С вашата подкрепа, ще се опитаме да донесем световната купа в Хърватия. Наздраве на всички хървати, живели някога в Хърватия!“
Дори последното изречение свидетелства за факта, че писмото е писано преди финала и няма как да бъде новина три дни след него.
В края на оригиналния текст на писмото изрично е посочено "Написано от Игор Премужич, а не от Златко Далич".
Но никой не е застрахован от „качването на вълната“. Още повече когато на едно място са събрани толкова емоционално натоварени думи като „Хърватия“, „мафия“, „политици“, „корупция“, „световен шампион“, „дарение“ и „нуждаещи се деца“.
Възторгът по подобни "вирусни" популистки истории може да е плод на пожелателно мислене, но не е осмисляне на факти. И все пак: четете дребния шрифт.
