Все още помним пропуснатата дузпа на Баджо от финала на Мондиал 1994. Мондиалът, който донесе огромна радост на българите, но не и на италианците. „Адзурите“ загубиха финала от Бразилия след изпълнение на дузпи. Баджо има 489 мача и 223 гола в клубната си кариера. В 57-те си мача за Италия отбелязва 26 попадения, с което е и под №4 във вечната ранглиста на голмайсторите на националния отбор.
С десетки трофеи, индивидуални награди и рекорди по времето си в Манчестър Юнайтед, Гигс няма късмет да се роди във истински футболна страна. Крилото има 64 мача и 12 гола в 16-годишната си кариера с националния отбор на Уелс, но никога не е дори близо до трофей с родината си.
Холандската икона бе част от тотлания футбол през 70-те години на миналия век. Кройф има 290 гола в над 500 мача на клубно ниво, спечели „Златната топка“ три пъти, както и много други трофеи, но никога не вдигна значима купа с „лалетата“.
Закъде сме в класация за „велики футболисти, но...“ без Ибра? Един от най-колоритните екземпляри на зеления килим в последните десетилетия. Ибра е играл за отбори като Аякс, Ювентус, Интер, Барселона, Милан и ПСЖ. Шведът има 56 гола в 105 мача с националната фланелка, но и на него трофеите му убягват.
38-годишният германец записа 98 мача с националния отбор, вкарвайки 42 гола. Стигна два финала, но загуби и двата. През 2002-ра Германия падна с 0:2 от Бразилия на финала на Световното, а през 2008-а Бундестима бе победен с 1:0 от Испания на финала на Европейското.
Българинът, който задължително присъства във всички подобни класации. Стоичков има 243 гола в 473 мача на клубно ниво. Печели десетки трофеи, носител на „Златна топка“ и „Златна обувка“. Стоичков можеше да сътвори история през 1994 година с българския национален отбор, но нашите останаха четвърти в САЩ.
Най-голямата легенда на Португалия със 423 гола в 431 мача на клубно ниво. Носител на „Златната топка“ през 1965 г. и още куп индивидуални награди, единственото отличие, което Еузебио печели на национално ниво, е бронзовия медал на Мондиал 1966.
Чехът бе изключително близо до медал от Евро 1996, но губи финала от Германия с 1:2 след продължения. Носител е на „Златната топка“ за 2003-а и на още много индивидуални награди.
Трудно е да повярваме, че Малдини няма значим трофей на национално ниво. В 24-годишната си кариера с Милан Малдини спечели на пет пъти Шампионската лига и още много трофеи. На два пъти стигна финали с Италия, но на Мондиал 1994 и на Евро 2000 остана със сребърен медал.
Една от легендите на Холандия с 201 гола в 550 мача на клубно ниво. Бергкамп има и 37 попадения в 79 мача за „лалетата“, но никога не успя да вдигне значим трофей на национално ниво.
Изградил името си в Монако, ПСЖ и Милан, Уеа има 193 гола в 411 мача на клубно ниво. Носител на „Златната топка“ за 1995 година и на много други индивидуални награди. Шампион на Италия с Милан и на Франция с ПСЖ. Носител на ФА Къп с Челси. С националния отбор на Либерия обаче Уеа няма голям шанс за голям трофей.
Носител на „Златната топка“ за 2000 година. Фиго е рекордьор по мачове с националния отбор на Португалия със 127 участия. Единственото му отличие с националната фланелка обаче си остава сребърния медал на домашното Евро 2004.
Украинецът, по подобие на Стоичков, никога не е имал реален шанс за нещо велико на национално ниво. Легенда на Динамо (Киев) и Милан, Шева има 219 гола в 446 мача на клубно ниво.
Още един подобен пример. Бест печели няколко трофея с Манчестър Юнайтед и десетки индивидуални награди. Отбелязва 239 гола в над 600 мача на клубно ниво, но с родината си Северна Ирландия няма шанс за трофей.
Несъмнено, велик играч с изключителна техника и страхотни качества. Роналдо обаче така и не успява все още да спечели голям турнир с родната Португалия, въпреки че вече е под №1 в голмайсторкската ранглиста на националния отбор.
Все още на 28 години, Меси има няколко шанса пред себе си да спечели голям турнир. Бълхата може да го направи още след няколко дни, ако Аржентина успее да триумфира на Копа Америка. Въпреки че е световен шампион с „гаучосите“ за младежи до 20 години през 2005 г. и златен олимпийски медалист от Игрите през 2008 г., Меси все още не е спечелил нищо с мъжкия отбор. След настоящата Копа Америка, предстои още една следващото лято, а през 2018-а има Мондиал, на който Меси най-вероятно отново ще участва, така че възможностите пред него все още ги има.