Меси ли бе най-добрият за 2010?

За втора поредна година Лионел Меси бе определен за най-добрия играч в света. Снощи при награждаването си аржентинецът пое „Златната топка" с доволна, но и леко виновна физиономия. Защото сам осъзнаваше, че там трябваше да бъде някой от двамата му испански съотборници в Барселона.

Едно е сигурно - след втората такава награда никой няма право да критикува повече Лео, дори да не го харесва. Всъщност аржентинецът не е виновен за това, че „открадна" наградата на Шави и Иниеста. Виновни са онези, които гласуват. А някой от тях са безкрайно непознати на широката публика. Ясно е, че няма как да бъде забранено на публиката да коментира и да изказва мнение по въпроса или да атакува Лионел за тази награда, но трябва разумно да се анализира защо всъщност се стигна до този резултат и с какво той спечели.

Редакторът на „France Football" вероятно доволно потрива ръце след случилото се в Цюрих. Той най-накрая получи това, което искаше. След като бе позволено в анкетата да гласуват футболисти и треньори от екзотични страни, резултатът е максимално неочакван и едновременно много очевиден и спорен избор.

Все пак в година със световно първенство по логиката на болшинството експерти и фенове е задължително победителят да бъде от тима-шампион. А и след като почти всички играчи на „ла фурия роха" заслужиха място в списъка с най-добрите и се оказаха сред идеалния отбор на 2010 г. нямаше нищо по-нормално от това именно един такъв да спечели.

Лионел Меси обаче стана първият играч за последните 20 години, който успя да защитити наградата си. Несъмнено промяната във формата на наградата изигра своята роля. По-рано най-добрият се избираше от журналистите. И тогава имаше не малко критики за решенията им. Но сравнете изказванията на бивши играчи и треньори с анализите на тези, за които гледането на футбол и анализите са професия. Разликите са огромни.

Парадоксално е, но много пъти потвърдено, че много футболисти нямат достатъчно широк поглед върху играта. Те знаят как да играят, но другите футболисти почти не ги интересуват.

Твърде малко са футболистите, дори сред най-добрите, които гледат футбол когато имат възможност. Някои дори не си правят труда да следят съперниците или да ги анализират докато треньора не им поднесе подобна информация, но доста сбита. Всеки журналисти, който има мъничко опит и който е направил няколко интервюта ще ви каже, че не са малко и играчите, които не знаят с подробности и правилата на играта. Дори в Европа. Какво да говорим тогава за малките страни, изгубени сред океана...

Анализите за света на футбола ги правят треньорите. Но пък нивото им в националните отбори на страните от третия свят в никакъв случай не е високо. Примерите доказват, че дори най-слабия треньор в Русия или друга европейска страна може да бъде гений в онези държави. Капитанът на националния отбор на Сомалия, например едва ли е успял да изгледа стотина мача през миналата година, които да му позволят с чиста съвест да назове най-добрият. Но е получил предложение да го направи и го е направил.

Освен това футболистите често гласуват водени от завист или възхищение. Т.е капитаните на националните отбори знаят, че те никога няма да бъдат като Меси. Но виж като Иниеста или Шави може да станат. Достатъчно е само да подадат точно 80% от пасовете, които правят или да вкарат на финала на световното първенство.

Треньорите също са предсказуеми - те искат да тренират Меси и логично гласуват за него. А и не бива да се забравя, че са гласували всички капитани и треньори на национални отбор. Някои от тях гледат европейски футбол по-малко , отколкото играят на футболен симулатор. Докато някой мач в Европа тече, те спят. Или правят нещо друго, но не и да гледат.

Вземете за пример, който искате от участвалите в анкетата. Селекционерът на Русия Дик Адвокаат е избрал неговата тройка да бъде Меси, Снайдер, Швайнщайгер. Аршавин е предпочел Меси, Роналдо и Шави. Дали някой от тях е гледал внимателно футбол как мислите?

А броят на невалидните бюлетини, който изобщо не е малък?Марк ван Бомел, Берт ван Марвайк, треньорите и капитаните на Коста Рика и Доминикана...Мнозина пък са написали като победител свои приятели - как иначе да обясним вота на Томас Вермаален. Ирландия въобще не гласува, Аржентина също.

Лео не е виновен, че във финалната тройка е най-популярният играч. Освен това когато е основан на лични предпочитания вотът никога не е обективен. Затова по този показател наградата на Меси няма как да бъде защитена или оспорена. Вероятно не са малко онези, които не са съгласни един футболист, било той и най-талантливия, да получава подобно отличие в годината, в която не е спечелил нито Шампионската лига, нито световното първенство.

Тук не става въпрос кой от тримата е по-силен и слаб в индивидуално отношение. В крайна сметка Шави и Иниеста са направили не по-малко за Барселона от съотборника си. А освен това направиха една цяла нация световен шампион по футбол за следващите четири години.

Предишната „Златна топка" имаше един съществен минус - беше предсказуема. Последният неочакван победител бе Майкъл Оуен и то с уговорки. Огромният плюс на предишното отличие бе неговата адекватност и логична обоснованост в продължение на години.

Всичко до което се докосне ФИФА пък рано или късно става политика. „Златната топка" беше увлекателна тема за спорове, но никога още не е била политика. Не стана и тази тодина. Но пък и не назова най-достойния за конкретния отрязък от време. Тя назова най-талантливия, а съгласете се това са две различни неща.

И ако говорим за индивидуалности в тази година дори Ариен Робен превъзхожда Меси по успехи. Ариен направи Байерн шампион и носител на купата в Германия и го изведе до финал в Шампионската лига. Лионел напротив не успя да помогне на Барселона и да отбележи или подаде за онзи единствен гол, който не им стигна да елиминират Интер на Жозе Моуриньо. В Примера пък Барселона играе предимно срещу самата себе си.

Снайдер също изведе Интер до титла и купа и до финал в Шампионската лига. Помогна на Холандия да стигне до финала в ЮАР. За това че индивидуално Форлан бе също толкова важен за своите отбори колкото Меси пък дори не е нужно да се споменава. Той все пак изведе Атлетико до европейски трофей и бе близо да направи същото и с Уругвай. При това без да има до себе си Иниеста и Шави. Казват, че Меси бележи много. Но постижението по този показател на Кристиано Роналдо е не по-малко.

Талантът, гениалността, техническите умения е невъзможно да бъдат оценени с цифри. Още нещо - казват, че Меси играе за отбора...И Аршавин прави същото, защото повече подава, отколкото да бележи.

Но явно обезценяването на националните отбори продължава, защото как иначе да си обясним факта, че гласуващите не са били толкова впечатлени от националния отбор на Испания, а от Барселона. Нищо, че в основата си това е един и същи отбор, просто лятото играчите му се бориха за цяла една страна. Жалко, че патриотизма и професионализма се оказаха по-малко ценни от личния неуспех на Меси и Марадона. Меси стана №1 не въпреки този неуспех, а благодарение на него

Но създадената ситуация лесно може да бъде поправена. Меси е длъжен да направи мъжка постъпка и да последва примера на Ривалдо. Помните ли какво направи той през 1999 г. когато спечели „Златната топка"? Раздели я на 60 парчета и даде по едно на всеки, който според него има дял в спечелването на тази награда. Меси може да направи същото, след като вече призна преди церемонията, че не е бил най-добрият в света и съотборниците му не по-малко от него заслужават трофея.

Това ще бъде страхотен жест от страна на избранника на треньорите и капитаните. С него Лео ще докаже, че е готов да поправи и последния си футболен недостатък - да бъде лидер. Може и да не започне да забива като Иниеста в добавеното време срещу Челси и във финала на световното първенство, но ще даде мъничка награда на всички, които са му помогнали да стане този Меси, който е.

В крайна сметка той не рискува нищо - за него може да бъде направено точно копие на трофея, а оригинала да бъде раздаден. А потенциалните носители на частица от него са много - от лекарите, които му помогнаха да порасне през Шави и Иниеста до Пеп Гуардиола.

Новините

Най-четените