"Видяхме ги как се готвят за бой - голи и с бутилки в ръце. Казах на сина ми Алберто да седим по-далеч от тях и го заведох близо до бетонната стена в края на сектора, далеч от англичаните.
Това бе най-голямата грешка в живота ми. Тези, които бяха по-близо до феновете на Ливърпул избягаха от сектора и оцеляха. Синът ми остана под стената..."
Разказът е на Бруно Гуарини, родом от Месане в областта Пулия. Той губи детето си на "Хейзел" преди 30 години в една от най-ужасните трагедии, които футболът е виждал.
Тя никога не получи голяма публичност заради хулиганските изстъпления около нея. Дори в Италия остана чувство за вина и срам, въпреки че жертвите са почти изцяло италиански.
Необяснимо, но факт.
39 загинали, над 600 ранени. Това си е един боен ден в някоя модерна война.
В онзи 29 май 1985 г. Ливърпул и Ювентус се срещат на финал в Купата на европейските шампиони в Брюксел. "Хейзел" приема мача, като над 60 000 се тълпят вътре, почти 10 000 от тях без билети.
Историята (и УЕФА) мълчат защо англичани и италианци са настанени едни до други в секторите Y и Z зад една от вратите. Също - как така стадион, на който има камъни и можеш да влезеш с бутилка, е получил финала.
Но това са детайлите, които УЕФА финтира и до днес.
А нататък историята е: Англичаните атакуват сред серия разменени камъни и обиди. Нападението притиска ювентинците в края на малкото секторче, оградено с бетонна стена.
"Те тръгнаха към нас през леката оградка между двата сектора, прегазиха я и нахлуха - продължава разказа си Гуарини. - Хората панически се разбягаха, но стената явно не е издържала..."
Бруно не помни края на ужаса, защото е в безсъзнание, сгазен от стотици крака. Помни само, че се събужда в болницата и разбира, че Алберто е мъртъв. Под стената, която рухва от тези, които опитват да я прескочат.
32 от жертвите са италианци, има няколко белгийци и един северноирландец.
УЕФА нарежда мачът да се играе с няколко часа закъснение. В това време полицията опитва да спре битките, пламнали след срутването и вестите, че има мъртви. Италианците полудяват и контраатакуват през терена, на кадрите се вижда дори човек с ракетен пистолет, който стреля.
Как, по дяволите, някой влиза на стадиона с такова оръжие?!
Една скоба - Българската телевизия не излъчи нито кадър от битките тогава, в ефира вървеше друга програма и надпис, който ни обясняваше, че двубоят закъснява. След това пусна наживо картина от мача и го предаваше изцяло, по програма.
По сръбския държавен канал обаче картината не спря и мнозина у нас също знаеха още онази вечер какво се е случило.
Кое е било правилното - да се излъчват или не потресаващите кадри от "Хейзел", не коментираме. Това са просто факти от историята.
Мачът се игра и малко след полунощ Ювентус стана европейски шампион - 1:0 с гол на Мишел Платини от дузпа.
"Трагедията, която Юве опита да забрави", написа книга по темата Жан Филип Леклер, сам ювентинец. И която Европа, УЕФА и Ливърпул успешно опитваха да приберат в чекмеджето.
В Англия отзивите са в стил: "Искат ни извън Европа", "Отново нашите са виновни" и т.н. В унисон с изказването на Маргарет Тачър, че това е дело на "малоумни единици", британците опитаха да забравят.
Англия опитва да се изкара жертва на кампания. Тачър дори обвинява нацистите от Националния фронт, тогава силна лондонска организация, че са били в Брюксел и са провокирали насилието.
Английските отбори бяха наказани за 5 г. извън евротурнирите (а Ливърпул за 6), защото смъртта на "Хейзел" отбеляза апогей на хулиганските изяви на феновете от Острова.
Манчестър Юнайтед, Лийдс, Тотнъм, Уест Хем, Челси... Те всички бяха участвали в инциденти, като Юнайтед дори изтърпя едно наказание години по-рано за безредици и масови сбивания в Сент Етиен.
Брюксел някак трябваше да бъде изтрит - като спомен за хулиганското минало. Той е и краят на ксенофобските и организирани изблици на омраза, типични за мачовете между британци, италианци и германци през 70-те и 80-те.
Но не бива да бъде забравян, а напротив.
20 години след "Хейзел" Ливърпул и Ювентус се срещнаха в четвъртфинал на Шампионската лига. Трибуната "Коп" направи хореография с предложение за приятелство. Отхвърлено - италианците обърнаха гръб и показваха средни пръсти.
Йън Ръш, легенда на Ливърпул, но играл и в двата тима, днес ще е в Торино за службата в катедралата в града, 30 години след трагедията.
Това са жестове, които говорят, че след дълги години шепнене по темата, за нея може да се говори открито.
"Яростта ми срещу УЕФА никога няма да стихне - казва Антонио Конти, който губи дъщеря си в ужаса. - Те не трябваше да допускат фенове в онзи сектор, нито мач на стадион като "Хейзел". Но това не значи, че омразата ми към феновете на Ливърпул ще намалее. Нито моята, нито на някой друг ювентинец. Ние знаем цялата история, защото бяхме там."
Професор Джон Фут, англичанин, който написа книга за италианския футбол със заглавие "Калчо", споделя:
"Хейзел" е история за некомпетентност на организаторите, на прикриване на истини, на срамни лъжи.
Това е история за това как искаме да забравим. Много хора имат интерес от това, като най-вече това се отнася за УЕФА.".
