Луд, по-луд, най-луд, Бандаловски.
Няма съмнение - такъв чешит рядко получава полето за изява, което има един професионален футболист в България. Интервютата на този все още млад защитник са култови, а съдбата така преобърна живота му, че всеки друг на негово място би искал да си глътне поне половината изречени през годините лафове.
Но не и Бандата. На него не му пука. А и за първи път в кариерата си сякаш е на точното място и играе така, както може. По ирония на съдбата това се случва в ЦСКА - клубът, към който никога не е афиширал особена любов.
Само на 24 години, а играе в „А" група вече от 7 сезона. Юношата на Левски не бе одобрен в родния клуб и тръгна към Ловеч. През 2004 г., преди да навърши 18 г., Стойчо Младенов го хвърли в дълбокото и му даде дебют за „Лигекс" именно на „Армията", но хлапето тогава прегоря и получи два жълти картона още до почивката.
Все пак с игри за юношеските национали хвана окото на Фейенорд, където отиде заедно с друг талант, неоценен на „Герена" - Ивелин Попов.
Върна се в Ловеч, където стана титуляр. Характерът му обаче го вкара в беля и напусна Литекс. Изкара силен период в Локо (Сф), където също изпадна в немилост най вече заради собствените си странности.
Отписан за футбола, справедливо бе привлечен в отряда на обречените, който сформира Милен Радуканов. И попадна в свои води. Редом до не по-малко откачените Коста Стоянов, Иван Караджов, Спас Делев и Румен Трифонов, Бандаловски направи най-силния полусезон в кариерата си. Вече е национал, а и срещу Швейцария, и срещу Черна гора показа зрялост, която преди липсваше в играта му. Агресията и силата винаги я е имало. Но изглежда променен на терена, а това е основно заслуга на Радуканов.
Извън игрището обаче Бандата си е Банда. Култовите му изпълнения не спират, но поне поспря с изказванията.
Сложи си шалче след спечеления финал за купата и не криеше щастието си. А само преди година и половина изрече: „Чорбарите са нещастници!", докато носеше екипа на Локо (Сф).
Неведнъж е гръмвал пред камерите лафове от рода на: „Не понасям ЦСКА". А през февруари, преди да се върне победно на стадиона, от който навремето го изгониха, изтърси друг крилат лаф: „На „Герена" ще ме псуват яко, но аз ще ги бия!". И би.
Изрусяваше се, целият е татуиран, носи странния за поста му номер 11, прави маймунджулъци на съотборници и треньори по време на лагерите. Но най-накрая и играе силно.
За първи път след дебюта си във вече далечната 2004 г. Бандаловски се носи по терена спокойно и с кеф. Странно, но това се случва точно на „Армията".
Нищо чудно просто най-накрая да му е писнало от глупости и да е осъзнал, че има твърде много футбол в себе си, за да се похабява. Ако задържи нивото си още година, със сигурност няма да остане в ЦСКА. А и ще реши един голям проблем на националния отбор.
