1.Интер. "Нерадзурите" за поредна година триумфираха с „розовата" фланелка и хегемонията им много напомня тази на колоездача Еди Меркс в „Джиро д'Италия" от началото на 70-те години. Играчите на Жозе Моуриньо засега имат два от три възможни трофея, а след финала в Мадрид съвсем могат да натрият носа на градския съперник Милан. В момента Интер има една титла повече от „росонерите", а общата голова разлика от 6:0 в „Derby della Madonnina" поставя двата отбора на заслуженото им място.
2.Рома. Очевидно филмът „Знам какво направи миналото лято" е сред предпочитаните на „Олимпико", тъй като за трета поредна година „вълците" започват шампионата в дъното на класирането и едва във втората му част се изкачват нагоре. Под ръководството на Клаудио Раниери Рома успя да удължи сериала „17 мига от пролетта" с още 7 серии, но кретенската загуба от Сампдория ги лиши от шампионската титла. Все пак като утешение може да им присъдим „зелената" фланелка за най-добър катерач.
3.Милан. В първия сезон без ветерана Паоло Малдини защитата на „росонерите" имаше повече дупки от Околовръстния път на София, а очакваното подмладяване на тима продължава да се чака като завършването на автомагистрала „Тракия". Все пак Леонардо може да бъде доволен от себе си, тъй като в първия си и единствен засега сезон като треньор поне класира тима на мястото, на което го бе оставил настоящия покорител на Англия Карло Анчелоти. Двете победи с по 3:0 срещу Ювентус и двата мача срещу Реал (Мадрид) бяха достойни за класата на тима и могат да топлят сърцата на Роналдиньо, Пато и Бекъм, които не бяха включени в националните си отбори за Мондиал 2010.
4. Сампдория. В момента Дория изглежда точно като моряка с лула на своята емблема, който след дълго лутане в бурния океан е успял да попадне в спокойното течение, наречено „Шампионска лига". Въпреки набезите на сицилианските пирати от Палермо корабът на капитан Касано успя да превзема на абордаж „Олимпико" в Рим и не загуби нито една битка на своя земя, което се оказа достатъчно за четвъртото място. Сега до футболното Ел Дорадо остава само още един курс в непознати води, с който обаче играчите на Луиджи Дел Нери могат да се справят.
5.Палермо. Вземайки тима от дванайсето място през ноември Делио Роси превърна „розовите" в кандидати за челната четворка, а пътуването за всеки до Сицилия се превърна в истински кошмар. Лидерите Интер и Рома се завърнаха от „Ренцо Барбера" само с точка, а Ювентус и Милан трябваше да си тръгнат унизени от собствените си стадиони. Ако успее да съхрани основните си играчи, начело с Фабрицио Миколи, Палермо може да разчита и на признание от другите европейски велики сили в Лига Европа.
6.Наполи. След като за пореден път Роберто Донадони доказа, че не може да му се има доверие в началото на кампанията, опитният Валтер Мадзари се зае да движи съдбините на неаполитанци. Хамшик, Лавеци и компания почнаха да печелят по-често извън дома и това веднага доведе до отличното класиране. Така за неудоволствие на хората, които при гостуванията на Наполи издигат транспаранти „Добре дошли в Италия", южняците ще представят страната в евротурнирите.
7.Ювентус. С 15 загуби и най-слаб сезон в клубната история „Старата госпожа" спокойно може да използва връзките си с Ватикана, за да уреди евтино някой гробищен парцел. Новият президент Андреа Аниели би трябвало да има опит в окултизма и езотериката, тъй като възкресяването на мъртъвци не е шега работа. Ако слуховете за отказване на Буфон се окажат верни, то дори лечителите от всички софийски кабеларки няма да бъдат достатъчни.
8.Парма. В голяма част от сезона „дуковете" напомняха за най-добрите си времена, но ако Валери Божинов бе побеждавал Моуриньо, освен да му се обяснява в любов, те можеха да се надяват и на място в Лига Европа. Все пак не трябва да се забравя, че през миналия сезон Парма игра в Серия „Б", а между мачовете със Сасуоло и Читадела и успехите като гост на Ювентус, Фиорентина и Наполи разликата е съществена. И все пак жалко, че Ернан Креспо се разписа само веднъж.
9. Дженоа. Тимът от „Луиджи Ферарис" се луташе между отлични мачове (3:0 срещу местния съперник Сампдория) и катастрофални загуби (0:5 у дома от Интер) и логично няма да изпитва тръпката от мачове с тимове като Валенсия и Лил. Продажбата на Диего Милито и Тиаго Мота отвори „люта рана в сърцето на тиранина", както биха казали феновете на Сампдория, която не е ясно кога ще зарастне. За следващия сезон остава надеждата иначе елитни бранители като Морети, Бокети, Кришито и Дайнели да престанат да правят шпалири на противниковите напдатели.
10. Бари. Начело с бразилския си нападател Барето тимът от „Сан Никола" изнесе приличен за стандартите си сезон, стартирал с престижно равенство срещу Интер. За добрите си изяви може да бъде отличен белгийският вратар Жан-Франсоа Жиле, който е на трето място в клубната ранглиста по най-много участия. Това е личен реванш за треньора Джампиеро Вентура, който през 2006 г. не успя да задържи Месина сред най-добрите.
11. Фиорентина. „Ла Виола" демонстрира типично женски непостоянен характер и на същия стадион на който срази Ливърпул бе победена от Болоня и Киево. Всичко в сравнение с предходната кампания бе коренно различно, с изключение на поредната положителна допинг проба на Адриан Муту. Все пак тимът спечели срещу два от полуфиналистите в Шампионската лига и един от тези в Лига Европа, което показва, че потенциал все пак не липсва.
12. Лацио. Самият факт, че си победен насред „Олимпико" с победен гол на Христо Йовов показва, че сезонът ти не се е развил по най-добрия начин. Тифозите на Лацио придадоха още по-комичен оттенък на своите любимци, след като пред угрозата от изпадане, предпочетоха да викат за Интер в мача помежду им, само и само Рома да не спечели „скудетото". А иначе Едоардо Рея успя да спаси от изпадане цели два отбора в рамките на сезон, след като в един момент изглеждаше, че бившия му тим Хайдук (Сплит) ще остане с това утешение.
13. Катания. "Танкът" Макси Лопес и ексцентрикът Синиша Михайлович донесоха рекордните за историята на сицилианци 45 точки. Победите срещу Интер (3:1), Ювентус (3:0), Милан (2:0) и Палермо (3:0) превърнаха „слоновете" в същински убиец на гиганти. И ако трябва да се върнем на сравненията с Джиро д'Италия, на Катания най- ще отива „бялата" фланелка за най-добър млад състезател.
14. Каляри. Сардинци си позволиха да освободят определения за носител на наградата „Златна скамейка" за треньор на миналия сезон Масимилиано Алегри, като този лукс едва не им докара „Dire straits" (б.а. игра на думи с името на великата група, означаващо „големи затруднения"). Все пак 13-те гола на Алесандро Матри спомогнаха да не се стигне дотам. Отсега обаче на „Сант'Елия" трябва да се замислят за заместници на Джорджо Мелис и Джанлука Феста, тъй като с тях оцеляването ще бъде само добро пожелание.
15. Удинезе. Три дни преди Коледа Паскуале Марино бе уволнен от треньорския пост на „фриуланите" за сметка на Джани Де Биази, а почти два месеца по-късно добре отпочинал отново се завърна на работа. Със сигурност на Антонио ди Натале обаче не му е било до шеги, тъй като, колкото и да се скъсваше да вкарва, почти винаги Ханданович вадеше повече топки от мрежата си и затова тимът финишира петнайсети. Догодина Удинезе ще се надява единственото, което ще се пренесе от настоящата кампания, да бъдат домакинските победи над Ювентус, Милан и Палермо.
16. Киево. „Летящите магаренца" влязоха в светлините на прожекторите, когато в последните два кръга играха с претендентите за титлата, но въпреки загубите не се дадоха без бой, особено с трите си гола на „Джузепе Меаца". Доменико ди Карло изстиска максимума от всеки свой възпитаник, като трябва да се отдаде дължимото на дошлия под наем от Сошо словенски национал Боян Джокич. Добрата новина е, че Милан предпочете 34-годишния Марио Йепес пред 31-годишния Серджо Пелисиер и така съхрани лидера на Киево.
17. Болоня. Въпреки треньорската смяна още в началото, когато Франко Коломба смени Джузепе Пападопуло, спокойно можем да кажем, че Болоня оцеля на магия. В мачове като загубата с 3:4 от Дженоа тимът показа, че може да играе атрактивно, а с играчи като Марсело Салайета и Марко Ди Вайо очакванията логично са повишени. Следващата година ще е преломна за президентката Франческа Менарини, тъй като проектът за реорганизация на шампионата може да се окаже пагубен за тима и в сегашния вид.
18. Аталанта. С общо четирима треньори „бергамаските" изпаднаха най-вече благодарение на това, че поради наивност изпуснаха важни точки. Нито арогантния Антонио Конте, нито бившият играч на тима Бартоло Мути успяха да променят нещо и поради това логично тимът ще играе в Серия „Б". Жалко за 37-годишния капитан Кристиано Дони, за когото това е може би последен сезон на най-високо ниво.
19. Сиена. След три промени на треньорския мостик Сиена най-накрая изпадна след няколко години живуркане в елита. Този път дори популярния из целия YouTube със своите нестандартни пресконференции Алберто Малезани не можа да помогне на „бианконерите" и те потънаха. С тях към Серия „Б" се насочва и българския вратар Михаил Иванов, който, подобно на колегата си Марио Кирев от Ювентус, явно няма да дочака дебют в елита.
20. Ливорно. Колкото и да е забавен Кристиано Лукарели със своята отдаденост на комунистическата кауза, той ще трябва да проповядва господството на пролетариата в Серия „Б". Дори и изпитано име като Серсе Козми не успя да промени настройката на Ливорно и затова вторият ешелон не изглежда толкова лош вариант. Там настоящия треньор Дженаро Руотоло спокойно може да натрупа необходимия стаж, за да вземе треньорския лиценз, който му липсваше за да седи на скамейката.
