След постигането на безпрецедентни резултати в първите си години като старши треньор, Пеп Гуардиола беше взет в Манчестър Сити, за да прави едно нещо - да печели трофеи.
Загубата от Арсенал за Купата на Англия в неделя обаче означава, че това ще бъде първият сезон в кариерата на каталунеца, който ще завърши без нито един трофей.
Нещо повече, „гражданите" не са сигурни за мястото си в топ 4 на Висшата лига и участието в Шампионската лига следващия сезон, а с техния звезден тим и с наличните им ресурси това е неприемливо. И няма как Гуардиола да не поеме основна част от вината.
Най-лесно е като причини да се изтъкнат неспособността на мениджъра да се адаптира към английския футбол, или това, че неговият стил, базиран на притежанието на топката, просто няма този ефект в Англия, какъвто имаше в Испания и Германия.
Лесно е и да се омаловажават миналите успехи на Гуардиола с обяснението, че в Барселона той имаше Меси, Шави и Иниеста в най-силните им години, а в Байерн Мюнхен наследи готов отбор без сериозна конкуренция във вътрешния шампионат и така и не успя да до докара до финал в Шампионската лига.
Тези аргументи са повтаряни достатъчно много пъти, но ситуацията в Манчестър Сити заслужава по-комплексен поглед.
И срещу Арсенал за Купата отборът имаше достатъчно шансове да затвори мача, преди „топчиите" да стигнат до обрат. Същото се случи в твърде много мачове на Сити този сезон, в които те надиграваха съперника в дълги периоди и не успяваха да материализират превъзходството си.
Така тимът изхвърча рано от Купата на Лигата, шансовете им за титлата се стопиха скоро, след като Челси набра скорост, а в Шампионската лига отпаднаха твърде лековато с безпомощна игра в защита срещу Монако.
Но говорейки за проваления сезон на мениджъра, вината трябва да се разпредели и между всички отговорни за проблематичния разширен състав на Манчестър Сити и за години на съмнителна трансферна политика.
Да, Гуардиола не успя да реши проблемите в дефанзивен план, довери се твърде много на вратаря Клаудио Браво, който сякаш се превръща в пясък щом топката бъде изстреляна към него, неуспешно експериментира с Пабло Сабалета в халфовата линия, с Хесус Навас като десен бек. Тези решения само усложниха ситуацията, но едва ли щяха да са необходими, ако в състава по начало нямаше толкова празнини.
От месеци си личи, че Сити се нуждае от редица нови играчи, затова и се очаква шейх Мансур ще развърже кесията и да приготви 200-250 млн. паунда за лятна селекция.
Така Гуардиола ще има шанса да оформи състав по свой вкус, а ще получи и необходимото за това време.
Но мениджърът не може да бъде оправдаван за всичко досега, нито може да се очаква, че изсипването на още пари ще заличи неговите собствени грешки.
Каталунецът системно се проваляше в опитите си да побеждава другите големи отбори, не успя да постигне каквото и да е постоянство в тима си след силното начало на сезона, и след поредната слаба продукция в защита призна, че не тренира футболистите си в отнемане на топката.
Сега програма максимум за Сити изглежда скромно - попадане сред първите 4 във Висшата лига, което минава през добър резултат в четвъртък на дербито срещу Манчестър Юнайтед. Дори да се справи с тази задача, Гуардиола тепърва има да убеждава феновете, анализаторите и най-вече собствените си играчи, че може да се справи с работата, заради която е в отбора.
Защото в тази кампания оправданията със заварения състав може и да минат, но през следващата вече ще е късно.
Ако след година Манчестър Сити е в същата позиция - извън битката за титлата и извън Шампионската лига - вече няма да има кой да прояви търпение.
