Жозе Моуриньо отдавна мечтаеше да опита с Реал (Мадрид). Тази мечта е много стара, може би от момента, в който определи сам себе си за Специалния. А може би и от по-рано.
Интер и Челси също са велики отбори, за това спор няма. Но не толкова колкото Реал. Тимът от Мадрид е марка, бил е такава в миналото, ще бъде и в бъдещето. Клуб №1 за ХХ век. Носител на девет купи в Шампионската лига, 31 титли в Испания и още, и още..
Затова на всички бе ясно - рано или късно Жозе и Реал ще се срещнат. Случи се през лятото на миналата година. Най-добрият клуб на миналото столетие получи най-добрия съвременен треньор.
Но въпреки това и до този момент двете страни не могат да намерят изцяло общ език. Нещо повече - опасността да се разделят след само година съвместна дейност е много голяма.
Конфликтът, който съществува не е на основата на резултатите. В последните седем месеца под ръководството на Моуриньо Реал има само две загуба. И то въпреки че играе на три фронта - първенство, турнир за Купата на Краля и Шампионската лига.
Едното поражение - от Леванте с 0:2 в турнира за Купата на Краля бе подминато от всички с пренебрежение. Другото обаче продължава да предизвиква горчивина. Защото е от най-големия съперник - Барселона. Защото е доста голямо - 0:5. И защото е обидно.
Под ръководството на Моуриньо Реал ще играе на полуфинал на турнира за Купата на Краля, подържа жива интригата с Барселона в първенството, а в групите на Шампионската лига спечели 16 от 18 възможни точки. Срещу Аякс и Оксер отборът записа по две победи, а Милан бе победен веднъж и веднъж двата тима завършиха наравно.
Затова дори при огромно желание Моуриньо няма как да бъде упрекнат, че не е постигнал достатъчно.
Сравненията с Барселона на този етап пък са просто некоректни. Половината от настоящия титулярен състав на каталунците са израснали заедно и играят един с друг от години. Съставът на Пеп Гуардиола пък почти не се променя вече трети сезон.
Жозе е в Мадрид от малко повече от година. Образно казано, в испанската столица засега са изградили само основите на бъдещия дворец. А в столицата на Каталуня обектът е отдавна завършен и пуснат в експлоатация.
Президентът на Реал Флорентино Перес сякаш е осъзнал това, защото дори след тежката загуба от Барселона не изрече нито една дума срещу Моуриньо. Продължава да не го прави и сега, и запазва неутралитет, докато неговата дясна ръка Хорхе Валдано води дебати посредством медиите с наставника.
Този неутралитет обаче не помага в тази ситуация, защото той всъщност допринася обидената страна да е треньорът. Това е и основната причина Моуриньо да изпитва дискомфорт в столицата.
Португалецът определено губи от своя аржентински опонент в задкулисната игра. Валдано очевидно има повече влияние над Перес, отколкото Моуриньо, а и Специалния май получи по-малко права в Реал, отколкото му се искаше.
Междуличностната война в Реал започна още през лятото когато Моуриньо поиска от ръководството да бъде купен класен нападател. Той визираше Фернандо Торес или Един Джеко. И двата варианта обаче бяха отклонени от ръководството на Реал с мотива, че са доста скъпи.
Тогава Жозе състави алтернативен списък - Марио Гомес, Ромелу Лукаку, Уго Алмейда, Амаури. И отново получи отказ.
Въпреки това Жозе преглътна обидата и не посмя да бъде прекалено рязък, защото бяха първите му дни в Реал. „Ако Бензема или Игуаин получи контузия през сезона ни очакват големи проблеми", задоволи се единствено да отбележи португалецът.
През ноември лекарите откриха на Гонсало дискова херния, а месец след това се знаеше, че операцията е неизбежна. За аржентинеца това означаваше четири месеца без футбол.
Специалния отново опита да получи от ръководството онова, което му бе необходимо - нов нападател. Дори сам намери необходимия изпълнител - Уго Алмейда, с когото работи в Порто. На Реал оставаше само да одобри трансфера и да плати неголяма, за стандартите на клуба дори смехотворна компенсация на Вердер. Но и тази молба на Моуриньо не бе уважена.
Вместо това му предложиха да потърси необходимия нападател в дублиращия тим. Или...да почака до лятото. Алмейда се премести в Бешикташ, а Жозе получи още един гол от Валдано във вратата си.
На този фон декемврийската среща на Флорентино Перес с нападателя на Атлетик (Билбао) и националния отбор на Испания Фернандо Йоренте приличаше на издевателство над треньора. Реал отдавна се интересува от този играч, но този интерес няма нищо общо с Моуриньо.
„В цялата тази история с Йоренте има повече политически мотиви, отколкото спортни", отбеляза тогава португалецът. Репликата е достатъчна, за да стане ясно, че нападателят не е желан от треньора, а по-скоро от Валдано, за да подразни своя португалски опонент. Да му покаже кой е шефът.
Същата е ситуацията и със защитника Пепе. Още през миналата година Моуриньо настояваше договорът на играча да бъда продължен след като настоящия контракт изтича през лятото на 2012 г. Реал обаче не направи и това.
Моуриньо бе подкрепен единствено в избухналия наскоро конфликт около претенциите му към съдиите. След като сайтът на футболната федерация си позволи да иронизира треньора бе просто задължително клубът да застане зад него. Всичко друго би било предателство.
На този фон нямаше как да не направи впечатление промяната в настроението на Моуриньо. Преди двубоя с Алмерия, на традиционната си пресконференция португалецът имаше откровено мрачен вид. След мача с Атлетико (Мадрид) от турнира за Купата на краля обаче бе в отлично настроение. Дори виковете на публиката „Моуриньо, умри!" не го помрачиха.
Единствено по въпроса за бъдещето си Жозе бе уклончив и заяви, че остава до края на сезона, а за след това ще се преценява допълнително. Договорът на Специалния е за четири години, но има клауза според която той може да бъде прекъснат след всеки сезон и то без финансови претенции. Ако обаче треньорът бъде уволнен или напусне сам компенсациите са огромни.
Засега двете страни просто са обречени да се търпят. Поне докато това не стане съвсем невъзможно, което на този етап все още е далеч. До края на сезона Моуриньо ще продължи да воюва - и със своите, и с чуждите. Нещо, което може би до някаква степен дори му допада.
